НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
125
резултата в
31
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
5.21. Тереза Керемидчиева
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Помагане
на делото на Учителя на Всемирното Бяло Братство.
III степен. Ако размишляваш върху качествата на някое висше същество, ти правиш връзка с това същество, става една вътрешна връзка, преливане на качествата и стават условия на това същество да работи върху тебе. IV степен. Една душа на някого, ще си представиш тая душа, че е храм на Бога и ще изпратиш с Любов хубави мисли, това същество ще се повдигне, но същевременно и твоята аура ще почне да вибрира с любовта, която изпращаш на това същество. V степен.
Помагане
на делото на Учителя на Всемирното Бяло Братство.
Като се молиш на Бога, например за българите, или за цялото човечество, да се пробуди съзнанието им, ще си представиш съзнанието пробудено, любовта се проявява и заживяват братски, но може да бъде придружено с една картина. За когото се молиш, трябва в тази молитва да имаш любов към него; същото е, ако проповядваш, или си учител, трябва да имаш любов към хората или учениците, за да може да им се въздейства, но тогава и те ще ти помогнат, защото се пробужда Божественото в тях и то те обгръща." Ето, мила Драга, един метод за работа. Може да направите опит. Когато имаме постоянство, чудесни резултати се достигат. Нали знаеш, ние само трябва да желаем да направим нещо и веднага от горе ни помагат.
към текста >>
Реши ли човек да работи за своето повдигане, и веднага от горе Невидимия свят му идва на
помощ
.
Писмо от................ Мила и обична с. Драга и Цвета, Зарадвах се като четох в писмото ви, че искате да дойдете в София. Аз схващам, че това е една мисъл, която сте хванали от Невидимия свят. Ще се молим да се осъществи това наше желание, нали и аз желая това. Господ и Учителят ще ни помогне за това.
Реши ли човек да работи за своето повдигане, и веднага от горе Невидимия свят му идва на
помощ
.
Но когато мислим, че нямаме добри условия, то само на нас се вижда така. Учителят казва: „Ученикът е над условията". Мила Драга, интересува те миналото. Учителят нали казва: бъдещия си живот сега си го създаваме, а сегашния ни живот, това е миналото. Всичко онова, което сега не харесваме в живота си, всичко, което ни създава спънки, това е миналият живот.
към текста >>
2.
72. БЛАГОСТ
,
,
ТОМ 8
Когато се молите на Бога, непременно едно светло същество ще ви дойде на
помощ
.
Когато в ума ви се изпречи едно противоречие, отстъпете пред него. Когато сте неразположение, отправете мисълта си нагоре. Природата иска човек да използува благата, които му е дала. Ако искате напредналите същества да бъдат снизходителни към вас, и вие трябва да бъдете снизходителни към погрешките на хората. Молитвата на един човек може да предотврати хиляди нещастия.
Когато се молите на Бога, непременно едно светло същество ще ви дойде на
помощ
.
Постоянно се молете! Постоянно се свързвайте с висшия свят. Любовта предизвиква взаимно подпомагане. Който помага на другите, помага първо на себе си. Само любовта може да ви направи свободни.
към текста >>
Любовта предизвиква взаимно
подпомагане
.
Ако искате напредналите същества да бъдат снизходителни към вас, и вие трябва да бъдете снизходителни към погрешките на хората. Молитвата на един човек може да предотврати хиляди нещастия. Когато се молите на Бога, непременно едно светло същество ще ви дойде на помощ. Постоянно се молете! Постоянно се свързвайте с висшия свят.
Любовта предизвиква взаимно
подпомагане
.
Който помага на другите, помага първо на себе си. Само любовта може да ви направи свободни. Пазете се от лошите чувства, които покваряват сърцето. Пазете се от лошите мисли, които покваряват ума. Стремете се към жълтия цвят, който съдържа мекота.
към текста >>
3.
XIV. КАК СЕ ИЗДАВАШЕ И ОТПЕЧАТВАШЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ!
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Не ще и съмнение, че една от най-важните цели ще бъде
подпомагане
по възможност по-бързото излизане на съборни книжки, беседи, брошури и пр.
По обстоятелствата, които го създадоха: липсата на сплотеност при просветната работа в цялото братство, което обстоятелство препятствува за бързото и ясно ориентиране в посоките на общия идеал и впоследствие за последователно формиране на един общ по принцип мироглед, базиращ се на тоя идеал. Причините за това са вътрешни и външни. 2. В стремежа си да намали по възможност до минимум влиянието на тия причини, които са често и от материално естество, Братството, чрез представителите си, основа просветен фонд, който за чисто външни удобства, носи името „Просветен ф. „Житно зърно" оставайки си обаче независим от това последното. 3. Целите му ще бъдат: оставайки непричастен в инициативата на каквито и да било предприятия, било от общ или от частен характер в Братството, в кръга на чисто просветното и то специално книжовно дело, да подпомагам това братско начинание в пътя на реализирането му със средствата, които ще се втичат в касата от всички доброволни вноски, отстрана на братята и сестрите и от възможните приходи от самото дело.
Не ще и съмнение, че една от най-важните цели ще бъде
подпомагане
по възможност по-бързото излизане на съборни книжки, беседи, брошури и пр.
За да се улесни технически както оформяването и засилването, тъй и правилното функциониране на този фонд и поставянето му на разположение на всяка благородна инициатива в просветния път, биде избран по общо съгласие на събора подходящ касиер, а Младежкия клас в София, от своя страна избра Просветен комитет от трима братя и три сестри. Както биде вече уговорено на събора, всеки град - център си избира местен касиер, който ще има грижата, след като събере вноските от околията си, всеки три месеца да ги внася на централния касиер, брат Жечо П. Жеков в София. За да може веднага да почне да функционира и да могат да бъдат посрещнати някои основни и от първостепенна важност нужди, необходимо е, както се казва на събора, първата вноска да постъпи по възможност веднага. Вноските се изпращат на адрес: Жечо П.
към текста >>
Освен това, моля от името на „Просветния фонд" вас, младите братя и сестри, да вземете присърце работата на тоя „Просветен фонд" и да агитирате непрестано помежду си и между възрастните братя и сестри за събирането постоянни
помощи
за фонда.
Като най-удобен във всяко отношение се явява начина: всеки брат или сестра от „Специалният клас" и то обезателно всеки по-отделно внася веднага предплата, абонаменти за10лекциите. 70 лв. Със събраните суми ще бъде осигурено за 2 месеца излизането на тия лекции. След изтичането на 2 месеца абонаментът се възобновява и т.н. Повтарям, това е най-удобния начин, фондът не разполага със средства, и ако не бъде подпомогнат по тоя начин не ще може да изнесе напечатаното на лекциите.
Освен това, моля от името на „Просветния фонд" вас, младите братя и сестри, да вземете присърце работата на тоя „Просветен фонд" и да агитирате непрестано помежду си и между възрастните братя и сестри за събирането постоянни
помощи
за фонда.
Той дава своите плодове: издава наряда, съборни лекции и пр. Погрижете се, всеки 2-3 месеца да подкрепяте фондовата каса с някоя сума. Не забравяйте, че ние, младите трябва да бъдем примерни по идеализъм и разумното ценене на необходимото и да влагаме всичко за преуспяване на идейното и необходимото. 30 септември 1925 г. София Братски поздрав: За „Просветния комитет": Кръстю Тулешков Ако сте съгласен, брат Краев съобщете ни веднага, а също и изпратете и сумата.
към текста >>
Приятно ни е да Ви съобщим, за сведение, че внасяните за книжнината
помощи
, досега възлизат кръгло на 17 000 лв.
Молим по-често да ни уведомявате за хода на абонирането като подписката продължава непрекъснато; желателно е да знаем броя на редовните абонати, а внесените от тях абонаменти, ще очакваме да ни се внасят своевременно. В началото на годината беше открита подписка за абонати на лекциите от Младежкия клас - пета година. Със съжаление трябва да се признае, че се отзоваха едва 35 абонати и са внесени от тях 3500 лв. можахме да издадем 3 лекции, които се изпратиха на всички. При това положение, апелираме особено към младежите и към всички останали братя и сестри, да се абонират за тия лекции, по този начин да ни се даде възможност да издадем останалите лекции от годишнината.
Приятно ни е да Ви съобщим, за сведение, че внасяните за книжнината
помощи
, досега възлизат кръгло на 17 000 лв.
Мнозина от братята и сестрите са си определили в месеца „Ден за Бога" и спечелените суми внасят в този фонд. Други пък, са възприели препоръчения начин - чрез обработване и засяване ниви и градини, да внасят прихода в този фонд, чрез който се цели да се осигури издаването на беседите. 10. Да бъдат благословени всички добри начинания. Общите усилия ще ни помогнат в постигане нашата цел. Очакваме настоятелите да ни се обадят по всички гореизложени въпроси и Ви поздравляваме сърдечно.
към текста >>
Като добър начин за
подпомагане
издаването на беседите се посочи, някои желающи братя и сестри да се ангажират за отпечатване на техни средства една или повече беседи.
Онези пък братя и сестри, които желаят да си вземат по два екземпляра от новоизлизащите беседи, единият ще му се отстъпва на половин цена. 5. За да сме подпомогнати в продажбата на беседите навън, да се дават обявления в местните вестници. Също така вестник „Братство" да помества подобно обявление за беседите. 6. Да се влезе във връзка с книжари, на които да се дават беседи за разпродаване. Това да се направи във всеки град от местните ръководители, които могат да правят едно намаление в цените до 30%. 7.
Като добър начин за
подпомагане
издаването на беседите се посочи, някои желающи братя и сестри да се ангажират за отпечатване на техни средства една или повече беседи.
Обикновено за една беседа се изразходват от - 4 хиляди лева. 8. Възприетият в братството „ Трудов час" може да се приложи и за разпространение на беседи. За този час да се продадат няколко книжки. 9. Да се използува братският каталог за книгите ни като средство за продаване беседите; чрез каталога да се препоръчват и предлагат на хората книгите ни. Там дето каталога е привършен, да се поисква ново количество от София.
към текста >>
4.
II.02.11. Двувластието между българско и гръцко духовенство
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Панарет назначавал, уволнявал или местил, съдил и наказвал учители и свещеници, напомнювал им длъжностите и бдял за тяхното изпълнение, помирявал и спогаждал, неподчиняващите се заплашвал със светската власт, с
помощта
на която ги довеждал на съд, издавал вули за бракове или кръщелни свидетелства, освещавал църкви, давал гласност и ход на нареждания на Централната българска община в Цариград, грижил се за поддържане на дисциплината и за подигане духа на българското население, развивал остра кампания против варненския гръцки владика между населението, а повечето време отсъдствувал по селата за събиране на владищината от населението.
Иларион Макариополски изпратил за тая цел намиращия се тогава в Цариград архимандрит Панарет Хилендарски, който през август бил вече във Варна и на 15 август 1867 г., точно една година след издаване на Законника и уреждане по него на Варненската община, имаме първия подписан от него документ, а именно едно препоръчително писмено нареждане (печатно) на Варненската община, с което поп Захарий Христов се назначава и изпраща за свещеник на селата Гебедже, Емерлери, Есабаш Орехово, което показва, че на тая дата той е поел своята служба. Константин Дъновски, тогавашният председател на Варненската община, се оттеглил в с. Хадърджа, дето станал свещеник, но пак продължавал да бъде на разположение и да съдействува на Варненската община, често замествал архимандрит Панарета, защото е бил и Варненски свещеник. Новият председател на Варненската българска община, архимандрит Панарет, развил значителна дейност за уреждане на църковните, обществени и просветни работи в епархията. Забележително е, че с неговото идване, от 1868 г., били въведени във Варненската община за пръв път копирни книги, дето както в гръцката митрополия, се копирала цялата изходеща кореспонденция на общината.
Панарет назначавал, уволнявал или местил, съдил и наказвал учители и свещеници, напомнювал им длъжностите и бдял за тяхното изпълнение, помирявал и спогаждал, неподчиняващите се заплашвал със светската власт, с
помощта
на която ги довеждал на съд, издавал вули за бракове или кръщелни свидетелства, освещавал църкви, давал гласност и ход на нареждания на Централната българска община в Цариград, грижил се за поддържане на дисциплината и за подигане духа на българското население, развивал остра кампания против варненския гръцки владика между населението, а повечето време отсъдствувал по селата за събиране на владищината от населението.
Гръцкият митрополит Йоаким, който почувствувал осезателно и болезнено резултатите от дейността на Панарета, дава следната интересна характеристика за нея: „Във Варна има две църковни власти, едната каноническа и законна, а другата противоканоническа и незаконна. Предстоятелят на незаконната, който сам се нарича архимандрит, владика и кой знае още какво друго, върши свободно и безпрепятствено всичко, което е подарено от светата благодат на каноническия пастиреначалник, с изключение може би на ръкоположението. Затруднявам се да кажа, че той притежава в държавата нещо по-малко, отколкото признатият от властта, защото в официални за владеещите дни предстоятелят на гръцките първенци прави посещения на властите, а българският върши същото. Работата на всеки българин, разглеждана от властта и имаща връзка с църквата, се изпраща от нея на него и на Българската община. Много редовно и неуклонно извършва Негово Светейшество обикалянето на селата, дори с една необикновена сатрапска свита и обноски, благославя и осветява християните и разглежда техните дела и спорове, свързва и разтрогва бракове, прощава и налага наказания, уволнява и назначава учители и свещеници.
към текста >>
За
подпомагане
и осигуряване издръжката на българските училища във Варна през 1868 г., уредена била една лотария с 3000 билета, които били пръснати из разните български общини в Турция и в чужбина.
Архимандрит Панарет се считал като „църковен глава" в епархията, носел се с нужното велелепие, обаче и неговият авторитет не бил достатъчен, за да импонира на населението и го дисциплинира, след като то е било така разпуснато от дългата църковна разпра. На 16 декемврий 1868 г. във Варна пристигнали двамата български владици Доротей Софийски и Иларион Ловчански, а за предстоящите празници на Рождество Христово поканен бил да служи във Варненската българска църква Антим Видински, който наистина пристигнал. Тия посещения одобрявали Варненските българи и били „за народна гордост и за впечатление на тукашните наши върли неприятели гръко-гагаузи". Въпреки всичко обаче мъчнотиите, особено финансовите, тежали на Варненската община.
За
подпомагане
и осигуряване издръжката на българските училища във Варна през 1868 г., уредена била една лотария с 3000 билета, които били пръснати из разните български общини в Турция и в чужбина.
Обаче главният приходен източник - владищината, постъпвала много нередовно и това разстройвало сметките на общината и спъвало нейните инициативи. За цялата 1867/68 г. архимандрит Панарет успял да събере от цялата епархия - от Варненско, Пазарджишко, Балчишко и Провадийско, всичко само кръгло 25 000 гроша, броени от него през септември 1868 г. Тази сума е била много по-малка от онази, събрана предната година от Константина Дъновски, а като се вземе пред вид, че Панарет получавал като председател на Варненската община годишно плата 10 000 гроша, а имал разноски и по пътуването си и пр., тази сума спада наполовина. Това положение смущавало членовете на Варненската община, но архимандрит Панарет ги насърчавал, като изтъквал трудностите на всяко начало и сочил изгледи за по-добро бъдеще.
към текста >>
5.
ИВАН ЦЕРОВ V. ПРОСВЕТНА ДЕЙНИНА на МИТРОПОЛИТА СИМЕОНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
86-107) ПРОСВЕТНА ДЕЙНИНА НА МИТРОПОЛИТА СИМЕОНА Грозните самоуправства и големите вътрешни смутни и сътреси в Турция в края на XVIII и в началото на XIX столетия - през кървавата епоха на кьрджалии-даапии, на непокорни паши и яани - тласват изплашеното и
безпомощно
селско наше население към бягство и преселение в градовете.
ИВАН ЦЕРОВ V. ПРОСВЕТНА ДЕЙНИНА на МИТРОПОЛИТА СИМЕОНА СБОРНИК в чест на Варненский и Преславский Митрополит Симеон по случай Петдесетгодишното му архиерейско служение София, Издание на Св. Синод на Българската църква, 1922. (стр.
86-107) ПРОСВЕТНА ДЕЙНИНА НА МИТРОПОЛИТА СИМЕОНА Грозните самоуправства и големите вътрешни смутни и сътреси в Турция в края на XVIII и в началото на XIX столетия - през кървавата епоха на кьрджалии-даапии, на непокорни паши и яани - тласват изплашеното и
безпомощно
селско наше население към бягство и преселение в градовете.
Тъй се засилва българският елемент тук, полагат се основите на българското гражданство, погърчено току-речи по онова време; засилват се и редовете на еснафите, носители отпосле на нашето народностно възраждане и училищно движение. Ала във Варна настава тогаз и нещо по-друго, за което влияят, преди етнографските особености на града, две специални сили -постепенно все повече усилваната елинизаторска роля на гръцката тук митрополия и на гръцкото алилодидактично (взаимно) училище: те именно претопяват голямо множество гагаузи в гърци, че и не малко българи, особено чрез дългогодишния учител Иоргичи Василиу. Според сведенията, що напоследък ми допадна случай да събера от моя престарял учител Йосиф Стоянов - един оцелял, още жив деец по възраждането на българщината във Варна - никой не помни да е имало във Варна чист34 След свършека на водосвета изпяло се многолетие на султана, изпяват се от учителя Арабаджиев, заедно с учениците му, и няколко училищни песни; а Сава Ил. Доброплодни, условен преди седмица също за български учител във Варна, произнесъл съответни на случая речи на турски, български и гръцки езици. Казал реч и мютесари-фът относно ползата от учение за всички народности в турската империя.
към текста >>
По първия въпрос, вън от щедрите
помощи
и дажби, що малката българска община във Варна си налагала, тя искала и външни
помощи
, прибягвали и до заеми и лотарии.
Славейков, който обаче скоро напуснал Варна, понеже заминал за Цариград, да вземе участие в българския превод на Библията от протестантските мисионери. Расте по-нататък българското училище във Варна (гледай първите дадени от мене в „Годишника на Варненската девическа гимназия" през 1897/98 г. материали за историята на учебното дело във Варна, стр. 35-50), влива то безспорно нови животворни сокове, отваря заслепените очи и на доста гъркомани българи, крепне и се засилва с него българската община, особено след като на 14 февруарий 1865 година българите във Варна нагодяват и своя църква в долния етаж на училището си, с което дело напълно се самоопределят като отделна нация в града, та общината им добива характер на истинска и здрава църковно-училищна община, какъвто имаха по онова време другите общини в България, които именно и дадоха едно силно и стегнато устройство на българския народ в борбата му по църковния въпрос. В туй отношение дейността на Варненската община се изразява: 1) в грижите й да изнамери средства за църковно-училищното дело; 2) в борбата на самата община и 3) в борбата по църковния въпрос.
По първия въпрос, вън от щедрите
помощи
и дажби, що малката българска община във Варна си налагала, тя искала и външни
помощи
, прибягвали и до заеми и лотарии.
По-значителни външни помощи през 1864/65 година са от Тулчанската българска община 2890 гроша и от Цариградската - 3186 гроша. Последнята горещо поддържала българщината във Варна, което се дължи главно на П. Р. Славейков, който чрез вестника си „Македония" зове общини и читалища да подкрепят материално варненските си сънародници. По втория въпрос - уредба на самата община - тя разширява кръга на дейността си с устрем да стане главно средище, което да поеме и ръководи народоцърковните работи в целия Варненски окръг. Тя съставя и „домашни законоположения".
към текста >>
По-значителни външни
помощи
през 1864/65 година са от Тулчанската българска община 2890 гроша и от Цариградската - 3186 гроша.
Расте по-нататък българското училище във Варна (гледай първите дадени от мене в „Годишника на Варненската девическа гимназия" през 1897/98 г. материали за историята на учебното дело във Варна, стр. 35-50), влива то безспорно нови животворни сокове, отваря заслепените очи и на доста гъркомани българи, крепне и се засилва с него българската община, особено след като на 14 февруарий 1865 година българите във Варна нагодяват и своя църква в долния етаж на училището си, с което дело напълно се самоопределят като отделна нация в града, та общината им добива характер на истинска и здрава църковно-училищна община, какъвто имаха по онова време другите общини в България, които именно и дадоха едно силно и стегнато устройство на българския народ в борбата му по църковния въпрос. В туй отношение дейността на Варненската община се изразява: 1) в грижите й да изнамери средства за църковно-училищното дело; 2) в борбата на самата община и 3) в борбата по църковния въпрос. По първия въпрос, вън от щедрите помощи и дажби, що малката българска община във Варна си налагала, тя искала и външни помощи, прибягвали и до заеми и лотарии.
По-значителни външни
помощи
през 1864/65 година са от Тулчанската българска община 2890 гроша и от Цариградската - 3186 гроша.
Последнята горещо поддържала българщината във Варна, което се дължи главно на П. Р. Славейков, който чрез вестника си „Македония" зове общини и читалища да подкрепят материално варненските си сънародници. По втория въпрос - уредба на самата община - тя разширява кръга на дейността си с устрем да стане главно средище, което да поеме и ръководи народоцърковните работи в целия Варненски окръг. Тя съставя и „домашни законоположения". В църковната кондика от 1866 година се намерва „Привременний законник, съставен от Варненското българско общество за управление на епархиалното духовенство".
към текста >>
С тази цел Министерството е отпуснало за тукашните първоначални училища такива
помощи
, каквито едва ли е получавал друг някой град в Княжеството.
Затова моля да се изостави тази мисъл. Това казах и на други. Поднасям Ви почитанията си и оставам Ваш молитствовател во Христе Варненскии и Преславскии Симеон." Писмото на дяда Симеона лично до министра Агура гласи: „До Господина Д. Д. Агура. Изключителното положение на града Варна, смесеното негово население и нуждата да се усили българщината в този град, който и сега още изглежда на гръцки град, привлекоха вниманието на правителството ни и от освобождението ни насам Министерството на народното просвещение с особено грижа се отнесе към учебното дяло в този град, от развитието на което зависи и закрепването на българщината тук.
С тази цел Министерството е отпуснало за тукашните първоначални училища такива
помощи
, каквито едва ли е получавал друг някой град в Княжеството.
Благодарение на тези помощи учебното дяло във Варна стои несравнено по-високо отколкото в турско време. За доказателство на това служи този факт, че днес във Варненските общински български училища се учат повече от 600 деца, когато в турско време едвам се брояха 150. Но при всичкия този успех, във Варна трябва още много да се направи, за да се положи учебното дяло на яки основи. Една от най-големите и най-важните спънки, които среща тука учебното дяло, е наемането на удобни помещения за училищата. Като изключи човек едно само здание, построено с цел за училище, и едно друго здание над беднейшата българска черква, преправено най-малко десет пъти досега, другите здания са неудобни, защото са частни домове, вземани с наем твърде тежък за Варна.
към текста >>
Благодарение на тези
помощи
учебното дяло във Варна стои несравнено по-високо отколкото в турско време.
Това казах и на други. Поднасям Ви почитанията си и оставам Ваш молитствовател во Христе Варненскии и Преславскии Симеон." Писмото на дяда Симеона лично до министра Агура гласи: „До Господина Д. Д. Агура. Изключителното положение на града Варна, смесеното негово население и нуждата да се усили българщината в този град, който и сега още изглежда на гръцки град, привлекоха вниманието на правителството ни и от освобождението ни насам Министерството на народното просвещение с особено грижа се отнесе към учебното дяло в този град, от развитието на което зависи и закрепването на българщината тук. С тази цел Министерството е отпуснало за тукашните първоначални училища такива помощи, каквито едва ли е получавал друг някой град в Княжеството.
Благодарение на тези
помощи
учебното дяло във Варна стои несравнено по-високо отколкото в турско време.
За доказателство на това служи този факт, че днес във Варненските общински български училища се учат повече от 600 деца, когато в турско време едвам се брояха 150. Но при всичкия този успех, във Варна трябва още много да се направи, за да се положи учебното дяло на яки основи. Една от най-големите и най-важните спънки, които среща тука учебното дяло, е наемането на удобни помещения за училищата. Като изключи човек едно само здание, построено с цел за училище, и едно друго здание над беднейшата българска черква, преправено най-малко десет пъти досега, другите здания са неудобни, защото са частни домове, вземани с наем твърде тежък за Варна. От това обстоятелство произлизат не само извънредни и тежки разноски, ежегодни мъчнотии, безпокойствия и неприятности, защото не всеки си дава дома за училище, но и при ежегодното умножение числото на учещите се деца, училищното настоятелство не може с време да намери помещения, нито пък да отвори училищата на определеното от закона време.
към текста >>
Наум" 50 свои облигации от пловдивския заем, всяка от по 100 лева, с купоните им от същия месец и нататък, в подкрепа на основания при същото училище фонд за
подпомагане
бедни ученици.
Следеше той, в този случай, с напрегнато внимание и заинтересуваност изложението на главния учител за вървежа на първоначалните народни училища, както и звучните песни и кръшни декламации на весело усмихнатите и бодри ученици и ученички, като стана, след свършване на акта, един от последните посетители, за да поздрави инспектора, училищното настоятелство и учителите с успеха на милите наши деца - тъй той с изблик на обич назова учениците - и да им засвидетелствува присъщата си любезност и благост. Свидетел съм също, дето дядо Симеон изпрати, в края на учебната 1897/98 г., до директора на Варненската девическа гимназия (Н. А. Начов), където в онуй време аз бях учител, няколко десетки екземпляри от книгата на Смаисла „Характер", превод Т. Икономов, за да се раздадат дар на добрите по успех ученички в гимназията. На 2 декемврий миналата 1921 година митрополит Симеон пък изпрати до главния учител на Варненското народно училище „Св.
Наум" 50 свои облигации от пловдивския заем, всяка от по 100 лева, с купоните им от същия месец и нататък, в подкрепа на основания при същото училище фонд за
подпомагане
бедни ученици.
Учителският съвет при същото училище реши фондът да носи името „Митрополит Симеон". За благотворителността на дяда Симеона има много да се каже, особено от последните две наши продължителни войни насам; ала аз не ще засягам тази материя, мислейки, че тя ще бъде по ред и начин напълно очертана от другиго. Ще спомена само едно звено от дългия низ случаи на благотворителността му, и то защото той бе в подкрепа на училищното дело. Този случай е, че митрополит Симеон дойде зимъс, в навечерието на Коледните празници, във Варненското централно първоначално училище „Свети Климент" и лично раздаде на бедните ученици и ученички - сирачета - 150 фанели, дар от Варненското благотворително дружество „Коледна елха", основано, председателствувано и материално подкрепено от него, като с особен умилен тон и благосклонност честитеше всекиму по име подаръка. Присъствувайки на тази миловидна по задушевност картина в качеството ми на председател на училищното настоятелство, аз бидох силно трогнат.
към текста >>
Дядо Симеон е подкрепил с парични
помощи
и доста ученици да следват висше учение в странство.
- Бъди неумолим към ония, които пакостят на другите и на общото, а състрадателен към тия, които прегрешат на тебе (38). - Колкото човек превъзходствува по власт, толкова е длъжен да бъде пръв и по своите добродетели (40). -Достойнството на един началник състои не в това да направи един град от малък голям, а да го обърне от развален в благонравен (44). Бързо възнаграждавай ония, които са достойни за награда, а бавно наказвай виновните (88)." Сега дядо Симеон превежда с обстойни и здраво обосновани изяснения творенията на известния писател през среднобългарската епоха Теофи-лакта Охридски. Свършил е вече 20 от неговите писма.
Дядо Симеон е подкрепил с парични
помощи
и доста ученици да следват висше учение в странство.
Покрай прякото свое високо призвание - уредба на църковния живот - той е влял широка струя и от чисто просветно въздействие в епархията си, особено в град Варна, данни за което се изнесоха достатъчно. Тъй, грамадният напредък на българското учебно дяло във Варна през един 62-годишен период от откриване на първото народно училище в този град се дължи много и на тласък и напътване, давани от митрополита Симеона. Ще посоча този напредък в паметния ден на 50-годишно труженичество на високочтимия мастит йерарх и чрез цифри, които говорят по-силно от всяко описателно средство. Ето ги: Наместо скромната къща на Пейка Пенев, служила през 1860 година за първо българско училище във Варна с 40 български деца при учителя К. Арабаджиев и наместо две училищни помещения, едното общинско (църквата „Св.
към текста >>
6.
IV.18 август, събота
,
Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ
,
ТОМ 11
Четиридесет и пет петъци ще употребите за членовете на Веригата, а седемте петъка, които ви остават, в края ще се употребят за тези членове от Веригата, които имат най-голяма нужда от
помощ
, та да им дадем всичкото наше съдействие.
Тази година няма да постите, но в замяна на това в петъчен ден никога няма да ядете готвено, а ще минете само с малко сух хлебец и маслинки. Сутрин, обед и вечер може да ядете чай с маслини и то или по една, или по три. Знаете ли защо няма да постите? Защото Господ е с вас и понеже Той ще ви ръководи, не е нужен пост. Отпосле ще ви се каже редът на градовете, по които трябва да става моленето.
Четиридесет и пет петъци ще употребите за членовете на Веригата, а седемте петъка, които ви остават, в края ще се употребят за тези членове от Веригата, които имат най-голяма нужда от
помощ
, та да им дадем всичкото наше съдействие.
То и за петъка благословенията, произтичащи от нашата помощ, ще видим какво ще се прави, стига да има излишък. Така нека отбележа, че пак можем и при помагане на другите да си служим с краските. Така, когато искаме да помогнем, например, някому, който страда в материално отношение, ще употребим всички стихове, които са за зелената краска и тогава тия същества, които са в зелената краска, ще помогнат. А когато искате да помагате някому за здравето му, което се е разклатило, ще цитирате стиховете, образуващи портокалената краска. Когато пък имате недоразумения във Веригата по отношение на някои спорове, ще употребите жълтата краска, като цитирате всички стихове, които се отнасят до мъдростта, която може да изглади догматически или други спорове.
към текста >>
То и за петъка благословенията, произтичащи от нашата
помощ
, ще видим какво ще се прави, стига да има излишък.
Сутрин, обед и вечер може да ядете чай с маслини и то или по една, или по три. Знаете ли защо няма да постите? Защото Господ е с вас и понеже Той ще ви ръководи, не е нужен пост. Отпосле ще ви се каже редът на градовете, по които трябва да става моленето. Четиридесет и пет петъци ще употребите за членовете на Веригата, а седемте петъка, които ви остават, в края ще се употребят за тези членове от Веригата, които имат най-голяма нужда от помощ, та да им дадем всичкото наше съдействие.
То и за петъка благословенията, произтичащи от нашата
помощ
, ще видим какво ще се прави, стига да има излишък.
Така нека отбележа, че пак можем и при помагане на другите да си служим с краските. Така, когато искаме да помогнем, например, някому, който страда в материално отношение, ще употребим всички стихове, които са за зелената краска и тогава тия същества, които са в зелената краска, ще помогнат. А когато искате да помагате някому за здравето му, което се е разклатило, ще цитирате стиховете, образуващи портокалената краска. Когато пък имате недоразумения във Веригата по отношение на някои спорове, ще употребите жълтата краска, като цитирате всички стихове, които се отнасят до мъдростта, която може да изглади догматически или други спорове. Засягали се обаче някой религиозен въпрос, ще употребявате всички стихове за синята краска, която се отнася до истината и тогава Духът на Истината ще хвърли светлина върху умовете, та да не спорят.
към текста >>
Така нека отбележа, че пак можем и при
помагане
на другите да си служим с краските.
Знаете ли защо няма да постите? Защото Господ е с вас и понеже Той ще ви ръководи, не е нужен пост. Отпосле ще ви се каже редът на градовете, по които трябва да става моленето. Четиридесет и пет петъци ще употребите за членовете на Веригата, а седемте петъка, които ви остават, в края ще се употребят за тези членове от Веригата, които имат най-голяма нужда от помощ, та да им дадем всичкото наше съдействие. То и за петъка благословенията, произтичащи от нашата помощ, ще видим какво ще се прави, стига да има излишък.
Така нека отбележа, че пак можем и при
помагане
на другите да си служим с краските.
Така, когато искаме да помогнем, например, някому, който страда в материално отношение, ще употребим всички стихове, които са за зелената краска и тогава тия същества, които са в зелената краска, ще помогнат. А когато искате да помагате някому за здравето му, което се е разклатило, ще цитирате стиховете, образуващи портокалената краска. Когато пък имате недоразумения във Веригата по отношение на някои спорове, ще употребите жълтата краска, като цитирате всички стихове, които се отнасят до мъдростта, която може да изглади догматически или други спорове. Засягали се обаче някой религиозен въпрос, ще употребявате всички стихове за синята краска, която се отнася до истината и тогава Духът на Истината ще хвърли светлина върху умовете, та да не спорят. Забележете едно нещо: Пентаграма няма вече да давам, защото приятелите, които го взеха, си навлякоха нещастие, и то благодарение на тяхната неподготовка.
към текста >>
7.
НАРЯДИ за 1909 година
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
И вие, като любите една душа, с това вие й помагате, като едновременно с това
помагане
ще ви съдействува и на вас да се повдигнете.
Всеки, който живее в себе си, както слънчевите лъчи произвеждат най-благотворни резултати, така е, когато и пръчките на едно духовно лозе са силни, когато тия духовни братя дохождат в сърцата на подобните братя, намират това, което човечеството търси. Във физическия свят ние търсим здраве, а в духовния свят не можем да живеем без Бога. Можем да живеем между духовете и Бога, когато сме с Господа навсякъде. Вторият закон: В него ще се намерят основите на вашето повдигане. Двата закона имат отношение към духовете, които са слезли отгоре и тях трябва да любим, понеже те са нашите ближни, понеже те са, които са слезли отгоре, знаят Волята Божия и като ги любим, ще знаем основанията, върху които са съградили живота.
И вие, като любите една душа, с това вие й помагате, като едновременно с това
помагане
ще ви съдействува и на вас да се повдигнете.
Единият закон показва слизането надолу, другият показва работата на земята. Първият закон показва излизането от небесните жилища; вторият закон е работата на земята - да любим, а третият закон, както се казва в третия закон на Веригата, това е възшествието към небето. Този закон има отношение само към живота, който ще прекараме, след като напуснем земята. Този закон е за небето и без този закон никой не може да влезе в небето. В този закон ще намерите извора на всички блага и следователно, като изпълним двата закона, излиза, че първият закон представя бащата, вторият - майката, а третият представя сина, който един ден ще се яви в дома на Вечния Баща, за да предаде вечните резултати от целокупното служене на земята.
към текста >>
Ако изкушението дойде да наруши мира на душата, тогава с
помощта
на благоразумието и въздържанието да отстраняват злото и да възлагат на Бога въздаянието за делата на нечестивите.
А това упокоение е само за народа Божий, защото който е влезнал в това упокоение, той си е починал от лошите си дела, както и Бог си почина след свършването на света. Само непокорните не могат да влязат в Божието упокоение. // книга на Царете, 8 глава: Ето защо трябва да се постараем да победим неприятелите на нашата душа, както Давид победи филистимците, за да имаме мир и да влезем в упокоението Божие, за което сам апостол Павел говори в 4 глава на Посланието си към Евреите. II петък Еклисиаст -10 глава; Евангелие от Йоана -13 глава; Притчи - 2 глава. От 10 глава на Еклисиаст се разбира, че тия, които Господ е очистил със своята святост, не трябва да допушат мътилка в своята душа.
Ако изкушението дойде да наруши мира на душата, тогава с
помощта
на благоразумието и въздържанието да отстраняват злото и да възлагат на Бога въздаянието за делата на нечестивите.
Евангелие на Йоана -13 глава. Защото Христос, като уми краката на учениците си, с това им даде пример на смирение и взаимно помагание. Тъй че само чрез Христа можем да бъдем умити и изчистени и ако приемам в сърцето си заповедите на Бога, казва Соломон в Притчите - 2глава, тогава ще бъдем запазени от всяко зло и ще разумеем що е правота и наслаждение на душата. Ill петък // книга на Царете - 2-3 глави; Послание към евреите - 8 глава. От първите две глави от книгата на Царете се вижда, че человеческата душа в ниска степен на своето развитие се ръководи и от ниски желания и страсти.
към текста >>
8.
4. ИСТОРИЧЕСКАТА СЛЕДА НА БОРИС ГЕОРГИЕВ НА „ИЗГРЕВА В СОФИЯ
,
БОРИС ГЕОРГИЕВ
,
ТОМ 13
В този раздел да бъде поставено и онова, което е казал Никола Нанков за
помощта
на Учителя, за тяхното материално
подпомагане
.
Снимков материал и коментар на снимките и лицата от този период, включая опис на обстановката на Изгрева през онази епоха и средата, в която е живял. 2. „Художникът Борис Георгиев и образът на Учителя" - сведения за времето, епохата и подробности за рисуване на портрета и оценки от първата изложба на Борис Георгиев от пресата и приятелите за портрета на Учителя. 3. „Борис Георгиев и животът му с последователите на Учителя от Братството, видно от кореспонденцията на Борис Георгиев с приятелите", като се извадят всички пасажи, които се отнасят до приятелите от братството и живота на Изгрева, като всеки пасаж се обозначи до кого е писмото и датата, до кого е писано. Необходимо е да се направи и коментар по тази тема. 4. „Опитности на Борис Георгиев с Учителя" - разказани от приятели, съвременници на тази епоха.
В този раздел да бъде поставено и онова, което е казал Никола Нанков за
помощта
на Учителя, за тяхното материално
подпомагане
.
В случая, че той или някой друг се добере до кореспонденцията между Никола Нанков и Борис Георгиев, трябва да се препише и представи авторството на Никола Нанков. По този начин той като автор ще участва също в този колективен труд. Това е необходимо и трябва да се зачете неговия труд, защото той имаше много голямо огорчение от неговите съвременници, които използваха негови материали и след това се подписваха под своите публикации, като той изобщо не беше споменат като лице, което е съдействувало. Освен това той е сега в невидимия свят и много точно ще следи какви са помислите на всекиго, който иска да се добере до неговия архив. Затова е необходимо чистота и честност, понеже ние не работим за Борис Георгиев, а работим за Школата на Учителя.
към текста >>
9.
ПРОТОКОЛИ И РАЗГОВОРИ от братската среща на ръководителите 1924 година
,
Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.
,
ТОМ 14
Взаимно
подпомагане
- 31. VIII.
ПРОТОКОЛИ И РАЗГОВОРИ от братската среща на ръководителите 1924 година 1.
Взаимно
подпомагане
- 31. VIII.
1924 г., неделя, 4 часа следобед, София 2. Изпълнението закона на десятъка -1 . IX. 1924 г., понеделник, 6 часа сутринта, София 3. Изпълнението на задължението пред Небето - 2. IX. 1924 г., вторник, 6 часа сутринта, София.
към текста >>
Взаимно
подпомагане
31(18 ) август 1924 г., неделя, 4 часа след пладне, ул.
Деню Цанев 13. Иван Дойнов 14. Драган Попов Ямбол 15. Тодор Абаджиев Русе 16. Никола Ватев 1.
Взаимно
подпомагане
31(18 ) август 1924 г., неделя, 4 часа след пладне, ул.
„Опълченска" N 66. Тайната молитва. Мълчание. Учителят:- Обменихте ли мисли върху някои материални въпроси? - „Няма време и удобства от присъствието на гости в двора". Учителят:- Трябва да се обменят мисли, защото има противоречия между духовните и материалните въпроси.
към текста >>
Иска се послушание и
помощ
от приятелите, от братята и сестрите.
Друга една сестра пратих в Чам-Курия, бе много слаба. Поръчах й да слуша, ако иска да оздравее. Като охлюв да пъпли и на слънце да излиза и се пече. Послуша ме и се съвзе. Тя трябваше да си замине, но остана.
Иска се послушание и
помощ
от приятелите, от братята и сестрите.
Най-важния въпрос за вас кой е сега? Кое е най-належаще? Бр. Драган Попов, София: - Да се ликвидира със салона. На 3-ий септември трябва да внесеме 25,000 лева. Решихме да платиме дълга на Радославова - около 50,000 лева, а всичкия дълг е около 120,000 лева.
към текста >>
За взаимно подпомагание, може да се образува фонд, но всеки комуто се даде
помощ
, трябва да вложи в себе си желанието да върне това, което му е дадено.
Всеки се оттегли и гледа да хвърли товара на други. Имаше комисия, която да прегледа сметките и да докладва. Не е сторено това и досега. Учителят: - Трябва да се уреди. С назначаването на няколко души, да се прегледат сметките и се уреди.
За взаимно подпомагание, може да се образува фонд, но всеки комуто се даде
помощ
, трябва да вложи в себе си желанието да върне това, което му е дадено.
Дали ще го върне или не, то е друг въпрос, но трябва да има желанието да върне даденото му. Когато ще помагате някому, трябва да видиме, заслужава ли да му се помогне или той има да разреши една задача! В салона бяхме наредили всеки да има едно малко изкуство, каквото и да е: тенекеджия, собаджия, плетене столове и др., та между другите работи да се работи да се работи и това в салона - събирате се 2-3 приятели и поработите един, два часа. Този закон е като пчелите: много пчели по малко мед много става, отколкото по единично всеки да работи. Бр. Деню Цанев: - Подкрепата е лесна, но най-първо трябва да почистим обществото си от недъзите и тогава всички лесно се урежда, защото ще има сплотявание и с него ще изпълниме закона на пчелите, и ще принасяме много мед.
към текста >>
10.
48. НАШИЯТ СТРОЕЖ
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
Тогава, пак ни се яви в
помощ
нашият кум Антон Петков.
48. НАШИЯТ СТРОЕЖ И така, в края на м. август 1934 г., ще започваме да строим. Но кой ще ръководи, кой ще купува материалите, ами уговорка с майстори? Аз не разбирам от строеж, нито имах време за тия неща.
Тогава, пак ни се яви в
помощ
нашият кум Антон Петков.
Виждаше ни на какъв сме хал, та разбра, че ще може да ни бъде полезен пак неговият приятел Стоян Григоров. Дойде Стоян в София, запозна се с положението ни, та се съгласи да ни бъде в помощ. Той току-що беше завършил в Ребърково своя къща, но изобщо разбираше кога какво трябва да се върши при един строеж. Първо, условихме се с майстора от Трънско - Трайко Милачков, като веднага Стоян се погрижи за тухли, вар, дървен материал и т.н. През всичкото време на строежа, грижеше се майсторите да работят съвестно, да се изпълнява точно плана на постройката - все едно, че градеше дом за себе си.
към текста >>
Дойде Стоян в София, запозна се с положението ни, та се съгласи да ни бъде в
помощ
.
август 1934 г., ще започваме да строим. Но кой ще ръководи, кой ще купува материалите, ами уговорка с майстори? Аз не разбирам от строеж, нито имах време за тия неща. Тогава, пак ни се яви в помощ нашият кум Антон Петков. Виждаше ни на какъв сме хал, та разбра, че ще може да ни бъде полезен пак неговият приятел Стоян Григоров.
Дойде Стоян в София, запозна се с положението ни, та се съгласи да ни бъде в
помощ
.
Той току-що беше завършил в Ребърково своя къща, но изобщо разбираше кога какво трябва да се върши при един строеж. Първо, условихме се с майстора от Трънско - Трайко Милачков, като веднага Стоян се погрижи за тухли, вар, дървен материал и т.н. През всичкото време на строежа, грижеше се майсторите да работят съвестно, да се изпълнява точно плана на постройката - все едно, че градеше дом за себе си. От сумите, които „Собствен дом" ни отпускаше, давах сутрин известна сума на Стоян, а вечер като се върнем от работа, отчиташе се и се уговаряхме какво ще купува на другия ден. Ние сутрин изкачаме с Веска, всеки отлита към работата си.
към текста >>
Пръв ни се притече на
помощ
Цветан Стайков, като ни даде десет хиляди лева в заем, който изтегли от спомагателната каса на университета /той беше асистент в Агрономическият университет/ .
Няма спасение! Майсторите от уважение, спряха строежа за един ден, погребахме майка си, а това скръбно събитие отне радостта и веселието ни за новата къща. Покойникът си отива, а живите трябва да вършат работата си. Къщата се издигна, но и 80-те хиляди лева се топят. Започваме сега заеми оттук-оттам.
Пръв ни се притече на
помощ
Цветан Стайков, като ни даде десет хиляди лева в заем, който изтегли от спомагателната каса на университета /той беше асистент в Агрономическият университет/ .
Тази услуга той ни направи по своя инициатива, защото се обичахме. След около една година можахме да върнем този негов заем. Врати, прозорци поръчахме в една дърводелска кооперация, гдето беше управител наш познат. Тяхната стойност възлезе на 23 000 лева. Електрическата инсталация завършихме също на кредит - за Около 3000 лева, също и остъкляването на прозорците погълна своя дял, но пак на кредит.
към текста >>
Благодарение и на съчувствието, и
помощта
на приятели, бяхме улеснени парично.
Въглища бяхме доставили, насипно в новото мазе, но нямахме печка. Такава си купихме нова, пернишка, благодарение, че от регулацията предадохме част от местото ни на Петър Шишков и той ни заплати следващите се 1000 лева. Измазахме и прозорците с блажна боя, така щото към средата на ноември 1934 година се настанихме в новата къща. А и зимата вече тропаше на вратите. Благодарихме Богу за съдействието, че ние двама обикновени чиновници сполучихме да си съградим дом.
Благодарение и на съчувствието, и
помощта
на приятели, бяхме улеснени парично.
Всички задължения изплатихме в предвидените срокове, а на „Собствен дом" плащахме редовните вноски, та се ликвидира и заемът 80 000 лева в течение на 8 години, вместо за десет. Веска беше телефонистка в междуградските разговори. Щом вземеше пари веднага тичаше и плащаше. Вместо по 800 лв. внасяше по 1000 до 1200 лв.
към текста >>
Значи, това и дава право, по съвест, да наложи
подпомагане
и на брат ми Иван, което и направихме, както го описвам на стр.81-83. 2.
Забележка: 1. Към казаното на страници 81-83 за намесата на леля ми Анастасия /баба Ташка/ при прехвърляне мястото на името на Веска, за справедливост трябва да добавя: Леля, действително, макар и възрастна, като виждаше материалното ни положение, постъпи на работа през 19291930 година и беше прислужница в ресторант „Ясна поляна". Така тя подпомагаше семейството ни около две години. Вечер, като се завръщах от работа, намирах донесени от нея ястия от ресторанта - имала е право освен като се нахрани там, да вземе за у дома си каквото й се полага. Това е позволявал съдържателят.
Значи, това и дава право, по съвест, да наложи
подпомагане
и на брат ми Иван, което и направихме, както го описвам на стр.81-83. 2.
Документите от къщата си още ги пазя и досега. По-късно по време на процеса 1957/58 Антов разправяше, че моята къща е направена с братски пари. Затова описвам подробно тези неща. Имам документи за всичко и доказателство, кой е давал пари и откъде са дошли, и как сме ги върнали. Веска се грижеше за изплащането. 3.
към текста >>
11.
1929 година - продължение
,
,
ТОМ 16
Лесен е животът между свои хора, братя и сестри, къде ни свързва един дух, една идея ни въодушевлява - идеята на побратимяването на всички хора, сближаването между индивидите чрез взаимно опознаване, съзнаване общото у нас си - Бога, единен в множеството, и с взаимно
подпомагане
да изчистим всичко низшо и долно и да засадим най-хубавите мисли, чувствай идеи в нас и така взаимно да се движим.
И успех ще имаме само тогава, когато Бог изпълни цялото ни същество. Божията любов е, която ще ни освети пътя и тя е, която ще даде добри плодове, от които като се храним, ще придобием вечния живот - живота, в който ще има мир и радост, далеч от световната суета и пустота. Нека Бог да ни помага да турим ред и порядък в нас вътре, в душата и духа, да запазим абсолютната духовна, душевна и физическа чистота и, въоръжени с тая сила, да вървим нашия път към все по-хубаво и по-величествено! Има скрита светлина в света - да я дирим и вървим по нея. Има чисти води, нек идем при извора и пием колкото искаме, той е щедър!
Лесен е животът между свои хора, братя и сестри, къде ни свързва един дух, една идея ни въодушевлява - идеята на побратимяването на всички хора, сближаването между индивидите чрез взаимно опознаване, съзнаване общото у нас си - Бога, единен в множеството, и с взаимно
подпомагане
да изчистим всичко низшо и долно и да засадим най-хубавите мисли, чувствай идеи в нас и така взаимно да се движим.
Върховната вечна хармония, където душата, намерила своето истинско жилище, ще си отпочине от хилядите скитания и превъплъщавания в омагьосания кръг. Живият и подвижен темперамент на сестрата Еленка X. Григорова, жаждата й към все повече и повече знание и чистота ме привързаха към нея и понеже тя съумя да ме отнеме от много мои погрешни схващания и заплетни с разните други задирящи ме госпожици, то аз съм й много благодарен и всякога образът й свещен ще стои в паметта ми. Тя искрено обича. Не физическо съединение иска тя от мен, а духовно общуване и усилна работа над нас си, в четене, цигулка и упражнения, които Учителят ни задава за превъзмогване на ред пречки и развиване известни спящи сили в нас си.
към текста >>
Така душа да обича и безкористно да върши всичко това за Бога и Великите идеи на Окултните ученици, за светлите цели на Бялото Братство, тя устоя ред години и ме не остави, без чиято
помощ
аз досега щях да бъда свиня, в гьола търкаляща се заедно с малките си свинчета.
Човек, който можал да тури в себе си ред и порядък. Човекът в нея надделял животното и то служи на човешкото у човека. Тя ми е помогнала толкова много, щото аз се чувствувам сега тъй привързан към светлата й душа и съм й признателен и задължен много и много. Човек слънце трябва да бъде, да дава, а лично за себе си да не иска никога - това иска тя и свещено го следва и запечатва с живота и дейността си. И аз съм й създал толкова неприятности с моите оплаквания, толкова тревоги, че й е дохождало до плач за моята грубост.
Така душа да обича и безкористно да върши всичко това за Бога и Великите идеи на Окултните ученици, за светлите цели на Бялото Братство, тя устоя ред години и ме не остави, без чиято
помощ
аз досега щях да бъда свиня, в гьола търкаляща се заедно с малките си свинчета.
И последното, което тая сестра отправи към мен, е: „За последен път те предупреждавам, или с мен по стъпките на Бога и Учителя, или вече те напущаме! " А тия мои заплетни, сега става вече от месец и повече, аз съм като в ада, мъча се, и то защо - защото вътрешно не мога да се освободя от ред мои вътрешни противоречия, съмнения и борби. Но всичко, аз вярвам, ще излезе на добър край защото друг е, Който разполага с нас. Саваот е името Му. Станах рано.
към текста >>
Не насилие, а с
помощничество
е нужно на земята.
Слънцето изгря тъкмо в 5 ч. Небето е ясно. Само над източния хоризонт високо има едно облаче продълговато. Чисто бе съвсем на изток и изгревът хубав, приятен, тържествен, величествен. Така човекът на новото трябва, където се появи, да носи само утринни лъчи, които да опресняват, оживяват и възобновяват изгубените сили на всички хора, на всички животни.
Не насилие, а с
помощничество
е нужно на земята.
Чисто е небето, величествен е изгревът. Чисти са светлите души, велики са подвизите им из неспирния възход. Птичките сега пеят. Пеят и светлите души по лицето на земята, пеят новата песен -песента на мира и братството, песента на Любовта. Нек бъдем членове на този голям Божествен хор, на когото диригент е сам Бог.
към текста >>
12.
Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2
,
,
ТОМ 16
Заедно с един помак наехме каруца до града и с
помощта
на помака се добрах до хора - две момчета от Казалджик-Кафтан.
Нямаше навалица, та в последния вагон цяла нощ бяхме по сами на пейка с един господин, пътуващ за Пловдив, 13.I.1934 год., събота Осъмнахме в Пловдив. Тук няма сняг. В 8 и 10 потегли влакът за Свиленград. На Раковски потеглихме за Хасково в 10 1/2 ч. Към 2 1/2 ч бяхме в Кърджали.
Заедно с един помак наехме каруца до града и с
помощта
на помака се добрах до хора - две момчета от Казалджик-Кафтан.
Пазарих каруца за 60 лева и потеглихме за Казапджик-Кафтан, Към 5 ч пристигнахме. Наизлязоха турците да видят новия си даскал, като любезно ме здрависваха. Те съжаляваха за уволнения си учител Никола Александров, родом от Стара Загора. Нагостиха ме и аз пожелах да спя в учебната стая на студено, отколкото в топлата, но пълна с тютюнев дим и може би и паразитни. 14.I.1934 год., неделя, Казалджик-Кафтан Още в 4 ч даулът задумка, понеже турците имат рамазан.
към текста >>
В големите противоречия трябва да се молим, защото молитвата не е задължителна, но в нея има условия на прогрес, на съдействие, на
помощ
, на единение с тия, които са в потока на истинския живот, на общение с разумните същества, които търсят начин да ни помогнат, но щом не се обръщаме вътрешно към тях, те не са в състояние да ни извадят от течението, в което ние сме се гурнали.
Станах, запалих печката и започнах да чета „Отношението на простите истини към човека "от Общия окултен клас, * година VI , която ме и закрепи много хубаво, като че тя изпълни празнотата, която зееше в мен, отвърна погледа ми от буйния водопад, в който се бях вгледал и над който се бях надвесил и като че ли по необходимост трябваше да се хвърля в потока по неотложното решение на съдбата. Стой настрана от водопада, казва Учителят в тая лекция, защото иначе има опасност да бъдеш завлечен от силата му. Големият водопад в човека, това са отрицателните мисли и чувства, на които човек може да се поддаде и да бъде завлечен от тях. От друга страна, положенията, в които изпадаме, тая каша, всичко това го създава духът, духовната същност в човека, за да може да те подтиква напред. Друго важно в тая лекция е, че в природата трябва да знаем, че разумните същества никога не ни оставят, но ние трябва да съдействуваме на техните усилия, на техния повик, защото разумното винаги зове към доброто, към активното, към чистото, към живота.
В големите противоречия трябва да се молим, защото молитвата не е задължителна, но в нея има условия на прогрес, на съдействие, на
помощ
, на единение с тия, които са в потока на истинския живот, на общение с разумните същества, които търсят начин да ни помогнат, но щом не се обръщаме вътрешно към тях, те не са в състояние да ни извадят от течението, в което ние сме се гурнали.
Общение и дружба с Великото, със съработниците на Бога е нужно, защото словото им, обществото им са пропити само с живот и положителни импулси. „Вселената е сбор от разумни същества, между които отношенията са абсолютно хармонични." Ако Земята е ценна, това се дължи на живите същества, които я населяват. И ако човек е ценен, това се дължи на духа и на душата в него, които проникват в организма му, като живи сили, и му създават импулс към постоянно растене и развитие. Всеки човек трябва да мисли за Божественото в себе си. Защо? - Защото в човека едновременно стават 2 процеса: Бог се проявява чрез него, и човек се проявава чрез Бога.
към текста >>
Аз съм за
помагането
, но не и за даването.
Щом имате едно убеждение, не говорете за него, но поддържайте го в себе си. Щом говорите за убежденията си, ще ви поставят на изпит. Щом издържате на вярата си, във всеки дом ще има радост и веселие. Ако някой брат или сестра закъсат, съберете се няколко души, помолете се за него, и ще видите как работите му ще се уредят. Ако нямате нищо в джобовете си, можете да се помолите; ако имате пари, ще отворите касите си и така ще помогнете.
Аз съм за
помагането
, но не и за даването.
Дава се само онова, което имате даром, а от това, което вие имате, помагайте. Помощта трябва да бъде взаимна. Всякога трябва да се помага. И тъй, нека положим закона на любовта, като закон на изправление. Нека положим мъдростта, от която светлината ще дойде.
към текста >>
Помощта
трябва да бъде взаимна.
Щом издържате на вярата си, във всеки дом ще има радост и веселие. Ако някой брат или сестра закъсат, съберете се няколко души, помолете се за него, и ще видите как работите му ще се уредят. Ако нямате нищо в джобовете си, можете да се помолите; ако имате пари, ще отворите касите си и така ще помогнете. Аз съм за помагането, но не и за даването. Дава се само онова, което имате даром, а от това, което вие имате, помагайте.
Помощта
трябва да бъде взаимна.
Всякога трябва да се помага. И тъй, нека положим закона на любовта, като закон на изправление. Нека положим мъдростта, от която светлината ще дойде. Нека положим истината, от която свободата ще дойде. И да направим пръв опит.
към текста >>
Вечерта до 12 ч говорихме с брат Тошев на разни теми.[/b] [b][b]2.III.[1934 год.], петък[/b][/b] [b]Имаше реферати от
помощник
-околийския училищен инспектор на тема ..Изразително четене" и лекция изразително четене в III отделение, като предаде четивото „Пролет".
[1934 г.] все се занимавах с приготовление разметателните списъци и на 27-й ходих с председателя на училищното настоятелство Билял Еплинов в Карлъ и в Емач и съставих актове на учителите за това, че нямат разрешителни от инспекцията за учителствуване.[/b] [b]Времето бе все топло, слънчево. Тия нощи все до късно работих.[/b] [b][b]1.III.1934 год., четвъртък[/b][/b] [b]Станах рано и даже не съм и спал тая нощ, понеже спах в леглото си с един чиновник, който пътувайки за Кърджали и закъснял, се отби снощи късно при мен за нощуване. Рано той и ходжата и аз потеглихме за Кърджали, като мислех, че днес започва устроената от околийското учителско дружество при Българския учителски съюз в Кърджали учителска педагогическа конференция, обаче тя била от 2, но аз трябваше да изпратя списъците за утвърждение и актовете и затова останах в Кърджали.[/b] [b]Братът Тошев ме покани още преди няколко дни, че на квартира ще бъда у тях. И аз си занесох багажа у тях. Този ден уредих канцеларската си работа с инспектора и до вечерта се занимавах със свирене.
Вечерта до 12 ч говорихме с брат Тошев на разни теми.[/b] [b][b]2.III.[1934 год.], петък[/b][/b] [b]Имаше реферати от
помощник
-околийския училищен инспектор на тема ..Изразително четене" и лекция изразително четене в III отделение, като предаде четивото „Пролет".
Следобед -разискване. Ази стоях почти като чужденец, защото никой не ме познава и не ме заприказва. При започването лекцията по четене в III отделение диригент бе едно малко дете, което изкусно ръководеше децата. Кога се завършваше на обед, запитах госпожата учителката на отделението това дете какви му са родителите, а госпожица Толумбаджиева прибърза да ми даде осветления, че детето е син на бедни и прости родители. Следобед аз забелязах, че г-ца Тулембаджиева би говорила с мене по нещо, ако се познаваме.[/b] [b][b]3.III.1934 год., събота[/b][/b] [b][b]Сън.[/b] Сънувам, че ние сме седнали с брата Тошев, а ето, дойде г-ца Тулум-баджиева, поздрави ни общо и после седна до мене, като си възви коленете и ги допре на моите колене, понеже бяхме седнали на една пейка.
към текста >>
Изпратих сведенията за инспекцията, а служебните списъци, по съвета на
помощник
-инспектора, ги изтеглих назад, понеже такъв аз имам и ще го изискват от Софийската инспекция.[/b] [b]След това отидох при брат Тошев.
Попълвах списъците и сведенията на учителите и учениците, та не успях да отида в Кърджали.[/b] [b][b]24.III.1934 год., Събота[/b][/b] [b]Ясно небе, тихо време. Учихме два часа и разпуснахме децата за байрам. След това се залових да пиша писма за инспекцията. Едва следобед в 3 ч потеглих за Кърджали. Общината в събота следобед не работи, та не можах да си взема пощата.
Изпратих сведенията за инспекцията, а служебните списъци, по съвета на
помощник
-инспектора, ги изтеглих назад, понеже такъв аз имам и ще го изискват от Софийската инспекция.[/b] [b]След това отидох при брат Тошев.
Той излезе до края на града да ме изпрати и късно пристигнах в селото си, но с тежко душевно състояние.[/b] [b][b]25.III.1934 год., неделя[/b][/b] [b]Станах в 5 без 15. В 5 и 5 почнах наряда. След наряда и гимнастичните упражнения свирих всички упражнения.[/b] [b]Към 10 ч не можах да започна да чета беседа, защото ме измъчваше особено душевно състояние. Но докъде 11 ч го трансформирах, след 1-часова медитация и чак тогава почнах да чета последната беседа от 10 серия - „Така вписано". Извадих си хубави мисли от тая хубава беседа, която дочетох чак в 1 1/2 ч.
към текста >>
13.
1934 година
,
,
ТОМ 16
Заедно с един помак наехме каруца до града и с
помощта
на помака се добрах до хора - две момчета от Казалджик-Кафтан.
Нямаше навалица, та в последния вагон цяла нощ бяхме по сами на пейка с един господин, пътуващ за Пловдив, 13.I.1934 год., събота Осъмнахме в Пловдив. Тук няма сняг. В 8 и 10 потегли влакът за Свиленград. На Раковски потеглихме за Хасково в 10 1/2 ч. Към 2 1/2 ч бяхме в Кърджали.
Заедно с един помак наехме каруца до града и с
помощта
на помака се добрах до хора - две момчета от Казалджик-Кафтан.
Пазарих каруца за 60 лева и потеглихме за Казапджик-Кафтан, Към 5 ч пристигнахме. Наизлязоха турците да видят новия си даскал, като любезно ме здрависваха. Те съжаляваха за уволнения си учител Никола Александров, родом от Стара Загора. Нагостиха ме и аз пожелах да спя в учебната стая на студено, отколкото в топлата, но пълна с тютюнев дим и може би и паразитни. 14.I.1934 год., неделя, Казалджик-Кафтан Още в 4 ч даулът задумка, понеже турците имат рамазан.
към текста >>
После се явих при
помощник
-окръжния училищен инспектор при Хасковската училищна инспекция в гр. Кърджали.
Мъгла и студено вън. Запалих примуса и започнах да се бръсна. Закусих с вчера донесения кускус и изпих един чай и потеглих за Кърджали. Дойде си и ходжата и остана в училището. В Кърджали в турското училище преписвах почти цял ден от тяхното разпределение на материала, оттам отидох при пунктовия Марин Захариеив и му предадох актовете за встъпване в длъжност.
После се явих при
помощник
-окръжния училищен инспектор при Хасковската училищна инспекция в гр. Кърджали.
Разменихме с него мисли по работата ми в турското училище. И на мръкване се запътих за селото си, като купих 2 хляба, та едина половината му изядох, докато стигна в К. Кафтан, понеже днес не обядвах. Връщах се с голямо неразположение на духа. Може би от срещата с инспектора, задето му обясних, че съм уволнен като неудобен за границата ли, и от това му дадох коз да се съмнява в мене в нелегалност ли, или аз мисля за друго - не, или пък, че не им казвах, че съм бил и други път в турско училище, че трябваше надълго и широко да ми обясняват за работата ми, която ми предстои, и така много ми бе криво.
към текста >>
В големите противоречия трябва да се молим, защото молитвата не е задължителна, но в нея има условия на прогрес, на съдействие, на
помощ
, на единение с тия, които са в потока на истинския живот, на общение с разумните същества, които търсят начин да ни помогнат, но щом не се обръщаме вътрешно към тях, те не са в състояние да ни извадят от течението, в което ние сме се гурнали.
Станах, запалих печката и започнах да чета „Отношението на простите истини към човека "от Общия окултен клас, * година VI , която ме и закрепи много хубаво, като че тя изпълни празнотата, която зееше в мен, отвърна погледа ми от буйния водопад, в който се бях вгледал и над който се бях надвесил и като че ли по необходимост трябваше да се хвърля в потока по неотложното решение на съдбата. Стой настрана от водопада, казва Учителят в тая лекция, защото иначе има опасност да бъдеш завлечен от силата му. Големият водопад в човека, това са отрицателните мисли и чувства, на които човек може да се поддаде и да бъде завлечен от тях. От друга страна, положенията, в които изпадаме, тая каша, всичко това го създава духът, духовната същност в човека, за да може да те подтиква напред. Друго важно в тая лекция е, че в природата трябва да знаем, че разумните същества никога не ни оставят, но ние трябва да съдействуваме на техните усилия, на техния повик, защото разумното винаги зове към доброто, към активното, към чистото, към живота.
В големите противоречия трябва да се молим, защото молитвата не е задължителна, но в нея има условия на прогрес, на съдействие, на
помощ
, на единение с тия, които са в потока на истинския живот, на общение с разумните същества, които търсят начин да ни помогнат, но щом не се обръщаме вътрешно към тях, те не са в състояние да ни извадят от течението, в което ние сме се гурнали.
Общение и дружба с Великото, със съработниците на Бога е нужно, защото словото им, обществото им са пропити само с живот и положителни импулси. „Вселената е сбор от разумни същества, между които отношенията са абсолютно хармонични." Ако Земята е ценна, това се дължи на живите същества, които я населяват. И ако човек е ценен, това се дължи на духа и на душата в него, които проникват в организма му, като живи сили, и му създават импулс към постоянно растене и развитие. Всеки човек трябва да мисли за Божественото в себе си. Защо? - Защото в човека едновременно стават 2 процеса: Бог се проявява чрез него, и човек се проявава чрез Бога.
към текста >>
Аз съм за
помагането
, но не и за даването.
Щом имате едно убеждение, не говорете за него, но поддържайте го в себе си. Щом говорите за убежденията си, ще ви поставят на изпит. Щом издържате на вярата си, във всеки дом ще има радост и веселие. Ако някой брат или сестра закъсат, съберете се няколко души, помолете се за него, и ще видите как работите му ще се уредят. Ако нямате нищо в джобовете си, можете да се помолите; ако имате пари, ще отворите касите си и така ще помогнете.
Аз съм за
помагането
, но не и за даването.
Дава се само онова, което имате даром, а от това, което вие имате, помагайте. Помощта трябва да бъде взаимна. Всякога трябва да се помага. И тъй, нека положим закона на любовта, като закон на изправление. Нека положим мъдростта, от която светлината ще дойде.
към текста >>
Помощта
трябва да бъде взаимна.
Щом издържате на вярата си, във всеки дом ще има радост и веселие. Ако някой брат или сестра закъсат, съберете се няколко души, помолете се за него, и ще видите как работите му ще се уредят. Ако нямате нищо в джобовете си, можете да се помолите; ако имате пари, ще отворите касите си и така ще помогнете. Аз съм за помагането, но не и за даването. Дава се само онова, което имате даром, а от това, което вие имате, помагайте.
Помощта
трябва да бъде взаимна.
Всякога трябва да се помага. И тъй, нека положим закона на любовта, като закон на изправление. Нека положим мъдростта, от която светлината ще дойде. Нека положим истината, от която свободата ще дойде. И да направим пръв опит.
към текста >>
14.
8. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 23.XII.1936 г.
,
V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев
,
ТОМ 17
Обяснявам си го така, понеже мислих върху този стих и върху методите за неговото приложение и за да ми докажат от горе колко е реален този закон, донесоха ми ядене по чуден начин и то тогава, когато работех не обществена работа, не за Бога, а лична - за себе си, и нямах време да си сготвя, понеже дните са малки, а работата - много и непосилна без ничия
помощ
.
Имах добро вътрешно разположение надуха, понеже бях си направила връзката с Великия за този ден и през целия ден ми се въртеше в главата все този стих: „Не явно, а тайно някак си." И не само в мисловия, в причинния и Божествения свят, но и на физическия свят този закон изяви реалността си. Как? Почука на вратата ми и ми се даде една чиния ядене и варени кестени, приготвени само за Учителя. И който ги донесе, и той сам не знаеше. И това ми се изпрати от Учителя не явно, но тайно някак си. Това е метод!
Обяснявам си го така, понеже мислих върху този стих и върху методите за неговото приложение и за да ми докажат от горе колко е реален този закон, донесоха ми ядене по чуден начин и то тогава, когато работех не обществена работа, не за Бога, а лична - за себе си, и нямах време да си сготвя, понеже дните са малки, а работата - много и непосилна без ничия
помощ
.
Но аз казвам: не е лична, а е пак за Бога, защото и в мен живее Бог, както в личностите, които образуват обществото. Още вчера аз имах силно разположение да ти пиша, да споделя благото, голямото изобилие, което ми се даваше, и аз го направих, като по радиото изпращах безброй мисли и хубави чувства. Вчера беше вторник. Ти през този ден как беше? Изясни ми се още едно нещо, което и ти, и аз го знаем на думи, но друго нещо е, когато го опиташ и на дело.
към текста >>
Те са стари начини на
помагане
.
Не взимай работата на природата! Пази си здравето, защото то е едно богатство, което трябва да го опазиш, за да не съжаляваш после. Нали имаш една опитност от миналата година с Годеча, с оркестъра, да помагате на бедните. Е, помогнахте ли? Има кой да помага на бедните: беднотията е дадена като една задача - докато не я разрешат, никой не може да им помогне.
Те са стари начини на
помагане
.
Ще говориш, ще събираш момите и пр., ще те харесват, защото си изнасяш брилянтите на пазар - кой не обича богатството, красотата, брилянтите и пр.? - и после по симпатия ще потича помията от всекиго едного, който ще те обикне, у тебе, защото любовта дава, а те това имат, и справяй се, ако можеш, с тези мътни, буйни потоци, които щети пращат. Аз искам един да ме обича и като ме обича, аз съм щастлива. Не искам хората да ме обичат! Но разумните, напредналите същества, всеки миг искам да бъда при тях и те при мен.
към текста >>
15.
Любомир Лулчев I. Творчество: Мистични съчинения III.
,
Думите на Видния Странник Буди-Са
,
ТОМ 20
И ние сега често искаме от нещо да се отървем: тоя бил нехранимайко, оня - непрокопсан... Но ако помислим само по-дълбоко, че и ние, при тия условия, можехме да се родим и да бъдем такива, че имаме нужда от
помощ
, да се опомним, от лекувание, за да оздравеем, от
подпомагане
, за да живеем - тогава?...
Тръгнали да се връщат. - Татко - казало момченцето, - да вземем коша. - Защо ти е? - Ами аз тебе с какво ще изхвърля? Спрял се селянинът, поразмислил се, потупал детенцето по бузите, пък се върнал, нарамил коша и отнесъл баща си обратно вкъщи.
И ние сега често искаме от нещо да се отървем: тоя бил нехранимайко, оня - непрокопсан... Но ако помислим само по-дълбоко, че и ние, при тия условия, можехме да се родим и да бъдем такива, че имаме нужда от
помощ
, да се опомним, от лекувание, за да оздравеем, от
подпомагане
, за да живеем - тогава?...
Човек за себе си много добре знае кое му трябва - само едно забравя за момент: че и другите са също тъй като него хора и те имат приблизително същите нужди и че и те искат за себе си туй, което и ти - за себе си. И ако ние помислехме за тях и техните нужди - по същия закон, като отражение в някакво огледало, и те ще замислят за нас и нашите нужди. Каквото посееш, това и ще пожънеш. Това не е празна приказка, а закон, от хиляди години проверяван - една истина. А зад Истината винаги стои Природата.
към текста >>
16.
ФИГУРИ ЗА МИСЪЛ
,
,
ТОМ 20
А болният охка и вика: «
Помощ
»!
Учи се и вътрешно, гдето Словото е само средство за вътрешно сливане, а новото знание всъщност е животът на тоя, с когото си се слял - «Аз съм Пътят, Истината и Животът.» Формата е свързана с миналото, съдържанието - със сегашното, а смисълът - с бъдещето. Истинска лоза е тази, която дава грозде. Не изисквай от другите туй, което ти сам не можеш да направиш. Странни са понякога хората! При някой болен те говорят за великия доктор, който съществувал някога и някъде си, например в Лондон или Париж.
А болният охка и вика: «
Помощ
»!
А те пак започват: «Бог е милостив! Бог е велик! » Ние сега знаем, че Бог е не само велик и милостив, но е отзивчив, че е до самите нас, в нас самите - и винаги помага, и ако не те излекува, поне ти светва да разбереш причината, поради която си заболял и като я премахнеш -да оздравееш. Понякога светът, хората на света ми се струват като деца, които решават задачи. И не се радват, че са решили правилно задачите си, а че като са писали 5 х 6 = 60, мислят, че ще получат 60 ореха или 60 ябълки от живота... А не помислят, че като им проверят задачите, ще бъдат посрамени и изобличени: посрамени в невежество, изобличени в лакомия - ламтеж за онова, което не им се припада.
към текста >>
Когато мислех за бъдещия си път, дадоха ми мото за това, което трябва да уча: «Ако, като намериш мене, изгубиш себе си - напразно си ме търсил.» Новото е храната, която дава живот; светлината, която носи здраве; въздухът, който ни освежава; чистата мисъл, която ни подобрява и дава стимул за полезна работа; благородните чувства, които ни подтикват към безкористно
подпомагане
на тия, които имат нужда от нашия ум, сила, богатство и пр... Новото е това, което осмисля живота и помага разумно да се прояви човек за общо и лично добро.
Та и ний, човеците, имаме стойност не поради материалите, от които сме направени, а поради големите божествени идеи и ценности, чиито носители се явяваме. И онзи, който счупи статуята, за да я продаде само като материал, върши същото безумие, което вършат и човеците, като искат да достигнат известна външна материална придобивка и заради нея жертвуват здраве, добродетели, идеали... Линията е израз на ума. Цветът е на чувствата, сърцето. Линията е границата, цветът - съдържанието. Когато работи душата, линиите и боите се сливат незабелязано в нови цветове, нови изрази на светлината, на вечната реалност.
Когато мислех за бъдещия си път, дадоха ми мото за това, което трябва да уча: «Ако, като намериш мене, изгубиш себе си - напразно си ме търсил.» Новото е храната, която дава живот; светлината, която носи здраве; въздухът, който ни освежава; чистата мисъл, която ни подобрява и дава стимул за полезна работа; благородните чувства, които ни подтикват към безкористно
подпомагане
на тия, които имат нужда от нашия ум, сила, богатство и пр... Новото е това, което осмисля живота и помага разумно да се прояви човек за общо и лично добро.
- Защо, като ме видиш, си затваряш очите? - Защото гледам... в свят много по-велик, отколкото тоя, който гледаш ти. Господи, моля Ти се, дай ми светлина да видя и разбера Твоята воля и сила, да я изпълня тъй, както Ти искаш. Буквите са от значение, но съчетанието им е по-важно. И най-големите, и най-глупавите съчинения са писани със същата азбука, но не са равнозначни.
към текста >>
А чуждите стаи остави на мира, освен ако ти искат мнението или
помощ
.
Организираното нареждане има план, единство, последователност и възможност да се прояви като нещо полезно и разумно. Формата се схваща в момента, съдържанието се развръща в пространството, а смисълът иска време, за да се схване. Не питай кой има право и кой - не. Знай - там, където е Доброто, там е правото, там е твоето място, па макар хиляди да са против това. Едни мислят, че всичко това, което е, трябва да е, и със скръстени ръце чакат да се прояви Бог - чудото... Други пък мислят, че са родени да оправят света и във всичко се месят, вечно негодуват, кипят, «оправят»... Не чакай Господ да слезе да нареди стаята ти - ти си я нареди.
А чуждите стаи остави на мира, освен ако ти искат мнението или
помощ
.
Но да оправяш света, който Бог е направил, е безумие. Достатъчно е ако ний оправим нашия си собствен свят... Мнозина учени мислят, че знаят повече от Христа и се усмихват снизходително, когато четат в Евангелието, че демони и духове обсебили някого. И имало е време, когато на същите или подобни «учени», ако им кажеше някой, че в човека и света има едни малки микроби, които правят много пакости, те, неможещи да ги видят, също биха се смели. Но сега вярват, защото с микроскоп ги видяха. Но и сега те не са видели освен частичното - микробите - клетките на тия «демони», «духове» и пр., а цялото, т.е.
към текста >>
17.
(90) Разговор с Царя на 16.IX.1940 г. в Стоянови, от 9 и ½ до 11 ч
,
,
ТОМ 20
заплата, поддиректор - с 8,
помощници
и пр.
Той се съгласи с това и обеща да стори нещо по тоя въпрос. Говорих му държавната система как изопачава всичко в нас. - Например - казах му - сега млякото струва, като го носят вкъщи, 6 лв. Ако не ти харесва - сменяш млекаря. Сега ще отварят Дирекция за млякото, ще турят директор с 10 000 лв.
заплата, поддиректор - с 8,
помощници
и пр.
- с 3, 5, 4 и пр. хиляди, и всичко това ще се трупне на млякото. Резултатът - цената му ще стане 8-10 лв., ще бъде най-лошото и няма да можеш отгде да вземеш по-хубаво... Това значи в нас, в България, социална грижа и подпомагане... Той се съгласи, че това сега е така. Говорих му в тая насока доста много. Какво ще направи - негова работа... Разправяше ми, че Симеончо не давал да целуват сестрата, която се занимавала с него.
към текста >>
Резултатът - цената му ще стане 8-10 лв., ще бъде най-лошото и няма да можеш отгде да вземеш по-хубаво... Това значи в нас, в България, социална грижа и
подпомагане
... Той се съгласи, че това сега е така.
Ако не ти харесва - сменяш млекаря. Сега ще отварят Дирекция за млякото, ще турят директор с 10 000 лв. заплата, поддиректор - с 8, помощници и пр. - с 3, 5, 4 и пр. хиляди, и всичко това ще се трупне на млякото.
Резултатът - цената му ще стане 8-10 лв., ще бъде най-лошото и няма да можеш отгде да вземеш по-хубаво... Това значи в нас, в България, социална грижа и
подпомагане
... Той се съгласи, че това сега е така.
Говорих му в тая насока доста много. Какво ще направи - негова работа... Разправяше ми, че Симеончо не давал да целуват сестрата, която се занимавала с него. Майка му питала тя ли да я не целува. - И ти. - Ами кого да целувам?
към текста >>
18.
1.2. ВТОРА РЕЧ (Публикувана и във 5. „Инвалид”, г. XXIII, бр. 1019, стр. 2, 4)
,
Държана на 12 март 1942 г. от народния представител Андро Лулчев в Камарата по случай гласуване законопроекта за подпомагане пострадалите
,
ТОМ 21
от народния представител Андро Лулчев в Камарата по случай гласуване законопроекта за
подпомагане
пострадалите от войните.
1.2. ВТОРА РЕЧ (Публикувана и във 5. „Инвалид”, г. XXIII, бр. 1019, стр. 2, 4) Държана на 12 март 1942 г.
от народния представител Андро Лулчев в Камарата по случай гласуване законопроекта за
подпомагане
пострадалите от войните.
Господа народни представители, Огънят, който пламна в Перущица, Батак, Бузлуджа, Милин Камък, Шипка, Шейново и бе подет от българската майка и предаван от поколение на поколение като скъп дар. Този свещен огън окриляше нашите борци в най-тежките дни на борби, които води племето ни за обединението си. Там, по тракийските полета, македонските усои, по златна Добруджа и равна Тракия - все този свещен огън окриляше борците, дори и тогава, когато бяха в ноктите на смъртта... Този огън се разви в стихиен пожар и опожари, срина, унищожи турските пълчища при Люле- Бургас, Одрин, Бунар-Хисар, Булаир... сръбските отряди при Пирот, Пуста река, Враня, Криволак... французки, английски зебеци при Завоя на Черна, Дойран, Кота 1248... руски и румънски пълчища помете при Тутракан, Добрич, Кобадин. Българският въоръжен народ, закърмен с духа на нашите деди-хайдути, учуди света със своите подвизи по бойните поля и изплете неувяхващ венец около главата на Родната ни армия, който ще бъде вечна слава дори и тогава, когато от борците на тия славни дни няма да остане ни един жив. Люле-Бургас, Бунар-Хисар, Одрин, Чаталджа, Булаир, Шар-Кьой, Картал-тепе, Пирот, Враня, Криволак, Султан-тепе, Повиен камък, Брегалница, Голаш, Дойран, Кота 1248, Червената стена, Завоя на Черна, Тутракан, Добрич, Черна вода, Кумана, Бата-гул, Рамонул, Аржещи, Бранищери са имена-бисери в най-новата ни военна история... Но за всяко име от строя на българската армия излизаха едни от най-смелите, най-храбрите, най-достойните синове и с кръвта си и с костите си очертаха границите на обединена България... Едни заспаха по тракийските, добруджанските, влашки полета и македонски усои с широко отворени очи, вперени негде далеч в кръгозора, гдето виждаха да блести изгряващата свобода на брата - роб.
към текста >>
Той изгради в техните сърца и души паметник, който не ще руши ни вятър, ни дъжд, ни сняг, ни времето... Господа народни представители, С настоящия законопроект се целят две неща: моралното удовлетворение и материалното
подпомагане
на пострадалите от войните.
На всички изказвам благодарността на пострадалите от войните. Министър Божилов е първият финансов министър на България, който разбра, най-добре разбра каква морална роля за бъдещето на България има да изиграят пострадалите от войните и оцени, награди и подкрепи онези, които дадоха здраве, младостта, кръвта си, баща си, сина си, мъжа си в основите на обединена България. Той не чака. благодарност, нито да му издигнем паметник. Но той вечно ще живее в душите и сърцата на хиляди пострадали от войните.
Той изгради в техните сърца и души паметник, който не ще руши ни вятър, ни дъжд, ни сняг, ни времето... Господа народни представители, С настоящия законопроект се целят две неща: моралното удовлетворение и материалното
подпомагане
на пострадалите от войните.
Моралното удовлетворение се дава с чл. 15 от настоящия законопроект. Не се преосвидетелствуват също така инвалидите над 45 години и тези, които са били най-малко три пъти последователно преосвидетелствувай и през 5 години, съгласно алинея първа на този член, съответно през 3 години, съгласно предшествуващите закони. При влошаване на здравословното им състояние, такива инвалиди могат да поискат да бъдат преосвидетелствувани. Повече от 25 години инвалидите се преосвидетелствуват.
към текста >>
Помощ
на инвалидите от 70 % ÷ 100 % по 500 лева месечно. 5.
Навярно птиците, на които бурята е пречупила крилата, имат мъки, подобни на нашата. Те не са отминали и до днес... Господа народни представители, Материалните подпомагания в този законопроект са навременни справедливи -поправки. 1. Увеличение на пенсиите на светците наши - на жените и родителите на убитите ни бойни другари. 2. За получаване в пълен размер на двете пенсии, от инвалидите, което е справедливо, законно придобито право, няма причини да бъде отнето. 3. Получаване на пенсия и заплата - също законно право. 4.
Помощ
на инвалидите от 70 % ÷ 100 % по 500 лева месечно. 5.
Увеличаване помощта на недъгавите сираци от 400 на 500 лв. и на слепите от 1500 на 2000 лева месечно. 6. За увеличение на пенсиите на вдовиците се дават - 32 753 200; 7. За увеличение на пенсиите на родителите се дават - 12 784 300; 8. За получаване на двете пенсии в пълен размер - 2 500 000; 9.
към текста >>
Увеличаване
помощта
на недъгавите сираци от 400 на 500 лв.
Те не са отминали и до днес... Господа народни представители, Материалните подпомагания в този законопроект са навременни справедливи -поправки. 1. Увеличение на пенсиите на светците наши - на жените и родителите на убитите ни бойни другари. 2. За получаване в пълен размер на двете пенсии, от инвалидите, което е справедливо, законно придобито право, няма причини да бъде отнето. 3. Получаване на пенсия и заплата - също законно право. 4. Помощ на инвалидите от 70 % ÷ 100 % по 500 лева месечно. 5.
Увеличаване
помощта
на недъгавите сираци от 400 на 500 лв.
и на слепите от 1500 на 2000 лева месечно. 6. За увеличение на пенсиите на вдовиците се дават - 32 753 200; 7. За увеличение на пенсиите на родителите се дават - 12 784 300; 8. За получаване на двете пенсии в пълен размер - 2 500 000; 9. За получаване на пенсии и заплата - 7 500 000; 10.
към текста >>
За
помощ
на инвалидите от 70 % ÷ 100 % - 8 200 000; 11.
и на слепите от 1500 на 2000 лева месечно. 6. За увеличение на пенсиите на вдовиците се дават - 32 753 200; 7. За увеличение на пенсиите на родителите се дават - 12 784 300; 8. За получаване на двете пенсии в пълен размер - 2 500 000; 9. За получаване на пенсии и заплата - 7 500 000; 10.
За
помощ
на инвалидите от 70 % ÷ 100 % - 8 200 000; 11.
За увеличение помощта на недъгавите сираци и слепите - 2 640 000; 12. За нови родителски пенсии - 12 000 000; Всичко: 77 377 500 лева. От 45 578 наследствени инвалидни пенсии увеличение се дава на 42 482 пенсии. Тия цифри могат да ви се видят големи, но при днешната скъпотия и при днешния голям държавен бюджет, то е навременно. Увеличение се дава от 150 ÷ 790 лева на 3 месеца.
към текста >>
За увеличение
помощта
на недъгавите сираци и слепите - 2 640 000; 12.
За увеличение на пенсиите на вдовиците се дават - 32 753 200; 7. За увеличение на пенсиите на родителите се дават - 12 784 300; 8. За получаване на двете пенсии в пълен размер - 2 500 000; 9. За получаване на пенсии и заплата - 7 500 000; 10. За помощ на инвалидите от 70 % ÷ 100 % - 8 200 000; 11.
За увеличение
помощта
на недъгавите сираци и слепите - 2 640 000; 12.
За нови родителски пенсии - 12 000 000; Всичко: 77 377 500 лева. От 45 578 наследствени инвалидни пенсии увеличение се дава на 42 482 пенсии. Тия цифри могат да ви се видят големи, но при днешната скъпотия и при днешния голям държавен бюджет, то е навременно. Увеличение се дава от 150 ÷ 790 лева на 3 месеца. Но някои не получават дори и по 100 лева на месец увеличение.
към текста >>
С този законопроект днешният парламент записва една от най-хубавите страници в новата ни история... Господа народни представители, Повечето от 50 000 мъже, жени, деца, чиито бащи, мъже, братя, деца, ръце, крака, кърви са легнали и очертаха границите на Обединена България, са обърнали очи към нас от всички краища на България и протягат ръка за
помощ
.
В основата на нова и обединена България са легнали: Справедливостта, социалната правда, почит към култа на героите, почит към пострадалите от войните и доброволческата идея. Стара истина е, знайна от всички ни, че „народ, който почита доброволческата идея, култа на героите, култа на правдата” - такъв народ не загива. Българският парламент знае тая истина и ще изпълни своя дълг към пострадалите от войните. Аз одобрявам тоя законопроекти ще го гласувам. С малките поправки, които ще се направят в законопроекта от комисията, ще дойде тъкмо навреме.
С този законопроект днешният парламент записва една от най-хубавите страници в новата ни история... Господа народни представители, Повечето от 50 000 мъже, жени, деца, чиито бащи, мъже, братя, деца, ръце, крака, кърви са легнали и очертаха границите на Обединена България, са обърнали очи към нас от всички краища на България и протягат ръка за
помощ
.
Аз вярвам, че вие чувствувате тези очи, които ни гледат, и протегнатите ръце. Аз вярвам, че вие ще гласувате този закон не само с вдигане на ръце, а с цялото си сърце и цялата си душа, защото в нашите гърди бие същото сърце, каквото в народа, а глас народен е глас Божи. Ето защо, от името на моите другари и от мое име благодаря на правителството и на министър Божилов за този законопроект. А към вас, господа Народни представители, апелирам да подкрепите пострадалите от войните! Това го изисква бъдещето на Родината ни.
към текста >>
19.
1.3. ТРЕТА РЕЧ
,
Държана от Народния Представител Андро Лулчев по случай гласуване Закона за снабдяване на бездомниците, пострадали от войните с иконом
,
ТОМ 21
Нямам нищо против, г-н министър Даскалов, но аз съм длъжен да отбележа някои порядки, които стават в Отделението за
подпомагане
на пострадалите от войните и ротативните машини.
Онова, което вчера можеше да се купи за 50 милиона лева, днес не се купува. Строежът е поскъпнал с 50 % от миналата година. При това кой ще отговаря за изгубеното за строежа време и за изгубените средства? При тия условия миналогодишните 50 милиона лева днес се равняват на 25 милиона лева. Тук искам да отворя една скоба.
Нямам нищо против, г-н министър Даскалов, но аз съм длъжен да отбележа някои порядки, които стават в Отделението за
подпомагане
на пострадалите от войните и ротативните машини.
Това го правя изключително, за да бъда полезен на онези, които ме пратиха тук, и на Родината си. Законът за подпомагане пострадалите от войните е създаден под натиска на дълги борби. Създаден е от чувства на справедливост и дълг на държавата към тия, които достойно изпълниха дълга си към нея. Той е закон и трябва да се спазва от всички ни - най-напред от ония, които са по върховете. Вероятно г-н военният министър трябва да е твърде много зает, та да не знае тия някои дреболии.
към текста >>
Законът за
подпомагане
пострадалите от войните е създаден под натиска на дълги борби.
При това кой ще отговаря за изгубеното за строежа време и за изгубените средства? При тия условия миналогодишните 50 милиона лева днес се равняват на 25 милиона лева. Тук искам да отворя една скоба. Нямам нищо против, г-н министър Даскалов, но аз съм длъжен да отбележа някои порядки, които стават в Отделението за подпомагане на пострадалите от войните и ротативните машини. Това го правя изключително, за да бъда полезен на онези, които ме пратиха тук, и на Родината си.
Законът за
подпомагане
пострадалите от войните е създаден под натиска на дълги борби.
Създаден е от чувства на справедливост и дълг на държавата към тия, които достойно изпълниха дълга си към нея. Той е закон и трябва да се спазва от всички ни - най-напред от ония, които са по върховете. Вероятно г-н военният министър трябва да е твърде много зает, та да не знае тия някои дреболии. Ще си позволя да ги припомня. Съгласно закона за подпомагане пострадалите от войните, предпочитат се на служба, особено в Отделението за подпомагане пострадалите от войните и ротативните машинки, военно-инвалидите.
към текста >>
Съгласно закона за
подпомагане
пострадалите от войните, предпочитат се на служба, особено в Отделението за
подпомагане
пострадалите от войните и ротативните машинки, военно-инвалидите.
Законът за подпомагане пострадалите от войните е създаден под натиска на дълги борби. Създаден е от чувства на справедливост и дълг на държавата към тия, които достойно изпълниха дълга си към нея. Той е закон и трябва да се спазва от всички ни - най-напред от ония, които са по върховете. Вероятно г-н военният министър трябва да е твърде много зает, та да не знае тия някои дреболии. Ще си позволя да ги припомня.
Съгласно закона за
подпомагане
пострадалите от войните, предпочитат се на служба, особено в Отделението за
подпомагане
пострадалите от войните и ротативните машинки, военно-инвалидите.
Всъщност за началник на Отделението за подпомагане пострадалите от войните е назначен здрав човек, който няма нищо общо с пострадалите от войните, нито ги познава, нито знае болките и нуждите им. В миналото на тоя пост винаги е стоял човек от средата на пострадалите от войните. За началник на ротативните машинки е назначен пак здрав, неинвалид, полковник от запаса. Там се уволняват от служба пострадали от войните и се назначават здрави. В името на кой закон?
към текста >>
Всъщност за началник на Отделението за
подпомагане
пострадалите от войните е назначен здрав човек, който няма нищо общо с пострадалите от войните, нито ги познава, нито знае болките и нуждите им.
Създаден е от чувства на справедливост и дълг на държавата към тия, които достойно изпълниха дълга си към нея. Той е закон и трябва да се спазва от всички ни - най-напред от ония, които са по върховете. Вероятно г-н военният министър трябва да е твърде много зает, та да не знае тия някои дреболии. Ще си позволя да ги припомня. Съгласно закона за подпомагане пострадалите от войните, предпочитат се на служба, особено в Отделението за подпомагане пострадалите от войните и ротативните машинки, военно-инвалидите.
Всъщност за началник на Отделението за
подпомагане
пострадалите от войните е назначен здрав човек, който няма нищо общо с пострадалите от войните, нито ги познава, нито знае болките и нуждите им.
В миналото на тоя пост винаги е стоял човек от средата на пострадалите от войните. За началник на ротативните машинки е назначен пак здрав, неинвалид, полковник от запаса. Там се уволняват от служба пострадали от войните и се назначават здрави. В името на кой закон? Може би и аз не го зная, нека ни се каже.
към текста >>
Направете справка, и ще се уверите, че на жените на онези, които паднаха убити при атентата в черквата „Света Неделя”, им се отпусна безвъзмездна
помощ
не по 50 000 лв., както на пострадалите от войните, а по 150 ÷ 200 хиляди лева.
Те не се поддават на описание. С новия законопроект искат да се събират отпуснатите заеми за пострадали от войните от 1920 г. около 45 милиона лева. Длъжен съм да припомня някои факти. На военно-инвалидите с 90 % ÷ 100 % изгубена работоспособност им опростиха заемите, както казах отдавна, защото се убедиха, че с тези мизерни пенсии те не могат да живеят, камо ли да плащат.
Направете справка, и ще се уверите, че на жените на онези, които паднаха убити при атентата в черквата „Света Неделя”, им се отпусна безвъзмездна
помощ
не по 50 000 лв., както на пострадалите от войните, а по 150 ÷ 200 хиляди лева.
Също се дадоха помощи и на онези, които бяха ранени в същата черква. На семейството на всеки убит стражар се дава безвъзмездна помощ от 50 000 лева. Това е една похвална мярка. Но, г-да народни представители, тук се внесе предложение да бъдат опростени в миналото суми - на кого мислите? На онзи, който бе стигнал до чин генерал в българската армия и главен интендант и бе извършил мародерства.
към текста >>
Също се дадоха
помощи
и на онези, които бяха ранени в същата черква.
С новия законопроект искат да се събират отпуснатите заеми за пострадали от войните от 1920 г. около 45 милиона лева. Длъжен съм да припомня някои факти. На военно-инвалидите с 90 % ÷ 100 % изгубена работоспособност им опростиха заемите, както казах отдавна, защото се убедиха, че с тези мизерни пенсии те не могат да живеят, камо ли да плащат. Направете справка, и ще се уверите, че на жените на онези, които паднаха убити при атентата в черквата „Света Неделя”, им се отпусна безвъзмездна помощ не по 50 000 лв., както на пострадалите от войните, а по 150 ÷ 200 хиляди лева.
Също се дадоха
помощи
и на онези, които бяха ранени в същата черква.
На семейството на всеки убит стражар се дава безвъзмездна помощ от 50 000 лева. Това е една похвална мярка. Но, г-да народни представители, тук се внесе предложение да бъдат опростени в миналото суми - на кого мислите? На онзи, който бе стигнал до чин генерал в българската армия и главен интендант и бе извършил мародерства. И вместо да бъде разстрелян за пример на младите, неизвестно по кои подбуди и как, се поиска от насда му опростим 60 000 лева, Господа!
към текста >>
На семейството на всеки убит стражар се дава безвъзмездна
помощ
от 50 000 лева.
около 45 милиона лева. Длъжен съм да припомня някои факти. На военно-инвалидите с 90 % ÷ 100 % изгубена работоспособност им опростиха заемите, както казах отдавна, защото се убедиха, че с тези мизерни пенсии те не могат да живеят, камо ли да плащат. Направете справка, и ще се уверите, че на жените на онези, които паднаха убити при атентата в черквата „Света Неделя”, им се отпусна безвъзмездна помощ не по 50 000 лв., както на пострадалите от войните, а по 150 ÷ 200 хиляди лева. Също се дадоха помощи и на онези, които бяха ранени в същата черква.
На семейството на всеки убит стражар се дава безвъзмездна
помощ
от 50 000 лева.
Това е една похвална мярка. Но, г-да народни представители, тук се внесе предложение да бъдат опростени в миналото суми - на кого мислите? На онзи, който бе стигнал до чин генерал в българската армия и главен интендант и бе извършил мародерства. И вместо да бъде разстрелян за пример на младите, неизвестно по кои подбуди и как, се поиска от насда му опростим 60 000 лева, Господа! Пример трябваше на младите подпоручици, но не и този пример на опрощаване, който ний дадохме тук.
към текста >>
20.
II. ЗАЯВЛЕНИЕ НА АДВОКАТА ИВАН ПОПГЕОРГИЕВ ДО НАРОДНИЯ СЪД
,
VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев
,
ТОМ 21
От всички тия писма и доказателства се вижда, че доверителят ми е употребявал цялото си време за молби и ходатайствува пред Цар и Министри за
помагане
на осъдени комунисти, партизани и др.
и) Писмо от Варна тоже молба да се застъпи за интернираните и пр. к) Редица други писма на разни лица, с които му съобщават за неправдите на властта, за уволнени учители, за комунисти младежи и пр., и се иска неговото застъпничество на много, от които сам подсъдимият е поставил горе собственоръчно бележка, че е направил потребното. л) Изповедта на покойния д-р Ал. Пеев от София, за която, както свидетелствуваха свидетелите Никифоров и др., доверителят ми се е застъпил за отменение на смъртната му присъда, но е било вече късно - тя прибързано е била вече излълнена. м) Редица още други заявления, молби и пр., изпратени до Царя, до министри и командири, но копие и до доверителя ми, за да направи и той застъпничеството за помилване на осъдени комунисти на смърт, на доживотен затвор и пр.
От всички тия писма и доказателства се вижда, че доверителят ми е употребявал цялото си време за молби и ходатайствува пред Цар и Министри за
помагане
на осъдени комунисти, партизани и др.
от най-различно естество, и че това той е правил, защото вярванието му е било такова - да служи на Бога чрез помощта на ближния, на брата, на нуждаещия и страдащия, каквито в това време, няма съмнение, бяха главно комунистите и другите партизани и пр, Моля повторно да се приемат и имат предвид при решаване на делото и съдбата на доверителя ми. Приложение: документите и книгите. София, 24 януари 1945 г. С почитание: (Подпис: не се чете)
към текста >>
от най-различно естество, и че това той е правил, защото вярванието му е било такова - да служи на Бога чрез
помощта
на ближния, на брата, на нуждаещия и страдащия, каквито в това време, няма съмнение, бяха главно комунистите и другите партизани и пр, Моля повторно да се приемат и имат предвид при решаване на делото и съдбата на доверителя ми.
к) Редица други писма на разни лица, с които му съобщават за неправдите на властта, за уволнени учители, за комунисти младежи и пр., и се иска неговото застъпничество на много, от които сам подсъдимият е поставил горе собственоръчно бележка, че е направил потребното. л) Изповедта на покойния д-р Ал. Пеев от София, за която, както свидетелствуваха свидетелите Никифоров и др., доверителят ми се е застъпил за отменение на смъртната му присъда, но е било вече късно - тя прибързано е била вече излълнена. м) Редица още други заявления, молби и пр., изпратени до Царя, до министри и командири, но копие и до доверителя ми, за да направи и той застъпничеството за помилване на осъдени комунисти на смърт, на доживотен затвор и пр. От всички тия писма и доказателства се вижда, че доверителят ми е употребявал цялото си време за молби и ходатайствува пред Цар и Министри за помагане на осъдени комунисти, партизани и др.
от най-различно естество, и че това той е правил, защото вярванието му е било такова - да служи на Бога чрез
помощта
на ближния, на брата, на нуждаещия и страдащия, каквито в това време, няма съмнение, бяха главно комунистите и другите партизани и пр, Моля повторно да се приемат и имат предвид при решаване на делото и съдбата на доверителя ми.
Приложение: документите и книгите. София, 24 януари 1945 г. С почитание: (Подпис: не се чете)
към текста >>
21.
IX. Светозар Няголов А. Автобиография
,
Втора част
,
ТОМ 21
Портокалът на Учителя и
помощта
В края на лятото на 1942 г, ми се нареди да отида при Учителя и занеса десятъка, който майка ми и баща ми бяха събрали в един плик.
Хранех се малко и тялото ми беше много слабо и лекарите ми отпуснаха мляко за усилване (Слънце в опозиция със Сатурн). А Слънце квадрат с Уран ме правеше много нервен и напрегнат. Давах млякото на малките, които също получаваха. Схващах - виждах, че всяка вечер Учителят посещаваше всичките бараки на Изгрева и гледаше как живеем. Аз Го помолих да ни подобри положението с храната, но нямаше резултат. 42.
Портокалът на Учителя и
помощта
В края на лятото на 1942 г, ми се нареди да отида при Учителя и занеса десятъка, който майка ми и баща ми бяха събрали в един плик.
Беше след обед- 15 часа. Качих се по стълбите и почуках на вратата на Горницата Му, Той отвори вратата и мислено по телепатия ми каза да вляза. Влязох и Учителят затвори вратата. Целунах Му ръка и Му подадох плика. Той го взе и влезе във вътрешната стая.
към текста >>
Тя често обикаляше квартала ни и даваше
помощи
на бедните.
Евреите в Братството не носеха звезди - Буча Бехар, Лидия Аладжем, Любен евреинът и др. Ние им давахме български имена, на сестра Буча - Божанка, Хаим - Любен. Имаше едно момче, което играеше с нас, еврейче, кръстихме го Ото. Родителите му се преместиха от Лозенец на Изгрева, за да се прикрият. Като играехме с него, мина покрай нас княгиня Евдокия, облечена спортно, на кон.
Тя често обикаляше квартала ни и даваше
помощи
на бедните.
По време на бомбардировките много хора се криеха в скривалищата, направени във Виларовия трап, и Евдокия им осигуряваше храна. Ото й поиска да направи едно кръгче с коня. Тя слезе от него и той обиколи наоколо квартала. И сега се срещаме, макар и рядко, и си спомняме преживяното в миналото. През 1941 г.
към текста >>
помощ
от Силистренската община и й дават.
Беше студено през нощта и на много гари ни поднасяха горещ чай. В Русе се настанихме при леля ми Руска, където прекарахме няколко дена и след Василевден (14.01.) с параход отидохме в Силистра при другите ни лели. Посрещнаха ни много добре, а там имаше всичко за ядене, сякаш че не съществуваше купонна система. Крум го повикаха в службата му и той замина за София. Останала с дядо ми и четирите деца, майка ми иска на 21.01.1944 г.
помощ
от Силистренската община и й дават.
„Пътпроект” се евакуира в с. Бяла Черква - Павликенско, и баща ми натоварва на отпуснатия му камион най-необходимото и го закарва в квартирата, дадена ни в селото. Идва в Силистра и през месец февруари с параход и влак стигнахме в град Павликени. В купето, в което пътувахме, имаше и германски войник, който носеше сандък с дръжка, поставен в ъгъла, и не позволяваше да доближаваме до него. Крум говори с него и разбрахме, че отива на Черни връх.
към текста >>
С единствения тролей по Цариградското шосе отивах след 6 часа в гимназията, където ни даваха по чаша горещо мляко, дадено от УНРА (международна организация за
подпомагане
на бедните).
На мен ми казваше „захарче”. Беше много строг - да не разпиляваме трохите по земята.** Баща ми се върна от командировка и отиде при брат Георги Томалевски, заместник-министър на Просветата, и го моли да отпусне стипендия за мен в гимназията,Томалевски написва заповед и я праща в гимназията. Прислужникът в гимназията донесе препис от заповедта за отпускане на 3000 лева месечна стипендия. Заплатата на баща ми беше 10 000 лева. Взех да ставам преди 3 часа, за да напиша домашните си, защото, щом нямаш домашно, ти пишат двойка.
С единствения тролей по Цариградското шосе отивах след 6 часа в гимназията, където ни даваха по чаша горещо мляко, дадено от УНРА (международна организация за
подпомагане
на бедните).
След това започваха часовете. Привлече ме една учителка по стенография - Сахатчиева, която пишеше много бързо на 5 езика. Записах се в курса и в IV клас учех предимно стенография. Помнех добре уроците, които ни преподаваха. Четях от университетските учебници, които взимах от библиотеката.
към текста >>
Тогава сестра Кина Стратева - сестра на Гита, работеше в УНРА (международна организация за
подпомагане
на бедните), и ни даде няколко пъти колети с обогатено мляко на прах, за малки деца и кърмачета, шоколади и други лакомства, рокля за сестра ми.
В 1945 г. брат Георги Парлапанов ме извика у тях и ми даде един голям нов балтон, доста дълъг, но ние го подгънахме и аз го носих повече от 10 години, когато се замогнах и си купих друг. Когато сестра ми Величка завърши прогимназията, 3 сестри събират пари, за да й купят ученически балтон. Това са Верка Куртева, Стайна Кондарева и Юрданка Жекова. Верка Куртева завежда сестра ми на магазин, където избират едно синьо хубаво палто за над 250 лв., с което Величка изкара цялата гимназия.
Тогава сестра Кина Стратева - сестра на Гита, работеше в УНРА (международна организация за
подпомагане
на бедните), и ни даде няколко пъти колети с обогатено мляко на прах, за малки деца и кърмачета, шоколади и други лакомства, рокля за сестра ми.
Гита Стратева ни донесе цял чувал с дрехи за Величка и Любомир. Брат Христо Папазов след мен, като ми даде пари за колонията в Мъглиж, дава на брат ми Костадин 5 хиляди лв. да отиде на Рила в 1950 г. Аз продължавах да му поправям колата. 70. Лодката на Рила* През 1949 г.
към текста >>
почти всички неиздадени беседи ги издаде Вергилий Кръстев без никаква
помощ
от Братския съвет и издателство.** ________________________________________ * Виж „Изгревът”, том I, стр.
Така ни дадоха жилище под наем, в замяна на нашите бараки, оценени за 1000 лв. Такова беше отношението на Братския съвет към нашето семейство и към повечето братя и сестри, в което няма и следа от братските отношения, на които ни е учил Учителят. Когато брат попитал Боян Боев как търпи тези безобразия в Братския съвет, в който участва и той, последният му отговаря; „Какво да правя, брат, те ми дават издръжката и не мога да говоря срещу тях.” Същите грешки се повтаряха и в годините след това. От 1996 г. до 1999 г.
почти всички неиздадени беседи ги издаде Вергилий Кръстев без никаква
помощ
от Братския съвет и издателство.** ________________________________________ * Виж „Изгревът”, том I, стр.
236 ÷ 239; том IV, стр. 579 от ред 18 отгоре, (бележки на съставителя Вергилий Кръстев) **Виж „Изгревът”, том XVI, стр. 818 ÷ 893. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 79. На работа във фабрика „Бергман” През есента на 1951 г.
към текста >>
22.
ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА.Светослав Няголов I. ВЪРХОВЕТЕ НА ПЕНТАГРАМА
,
,
ТОМ 22
В този вид, даден ни от Учителя със своите знаци и картини, Пентаграмът не е известен на никого от древните учени и е идеално средство за
подпомагане
на учениците в трудния им път за възприемане на Словото и достигане на съвършенството.
Те правят усилия, но нищо не могат да си спомнят. Тогава ние всички сме станали ученици на Христа и Учителя, и винаги сме участвали в общите големи братски начинания, провеждани на Земята. Пентаграмът е символ на човешкото развитие и оформянето на петте сетива в човека: вкус, мирис, осезание, слух и външно виждане. Учителят получава картината на Пентаграмът във видение през 1898 г. и работи усилено с нея.
В този вид, даден ни от Учителя със своите знаци и картини, Пентаграмът не е известен на никого от древните учени и е идеално средство за
подпомагане
на учениците в трудния им път за възприемане на Словото и достигане на съвършенството.
При срещата на Веригата през 1911 г., на която присъстват 32-ма души, Учителят раздава на всеки участник по едно печатно копие от картината на Пентаграмът с размер 1 метър на 0,5 метъра. На върха на Пентаграмът е нарисуван образът на Христа. Учителят дава подробни обяснения как да се използва Пентаграмът. Учителят определя сумата за заплащане на Пентаграмът да бъде от 1 до 100 лева с определени числа, и на когото колкото му се внуши по интуиция, толкова да плати. Повечето от приятелите обаче дават по една жълтица.
към текста >>
Пентаграмът хармонира ума и сърцето на човека и му показва, че той може да живее и да разреши правилно задачите си само с
помощта
на своя Отец - Бога.
Пентаграмът представлява велики и разумни течения в живата природа - течения на светлината, които индусите наричат „прана". Те се наричат още „движения на праната" или „течения на живота". Това са пет велики центъра, в които стават разумни процеси. Те представляват от себе си 5 положителни и 5 отрицателни сили. Възходящите или положителни сили, се намират по върховете на Пентаграмът, обърнат с върха си нагоре, а низходящите, т.е отрицателните, се намират във вътрешния петоъгълник, обърнат с върха надолу.
Пентаграмът хармонира ума и сърцето на човека и му показва, че той може да живее и да разреши правилно задачите си само с
помощта
на своя Отец - Бога.
Той е извор на светлина, на динамична и магическа сила. От Пентаграмът струят лъчи от всички посоки. Този символ има благоприятно влияние и може да съдейства на ученика, понеже създава около него благоприятна аура чрез окултните сили, които изтичат от него. Но ако човек не живее в чистота на мислите, чувствата и постъпките си, Пентаграмът има обратно действие. Затова трябва да се носи само от хора с пробудено съзнание, ученици, просветени, адепти Човек никога не бива да поставя този символ с върха надолу, защото така той поканва целия ад на гости в дома си.
към текста >>
23.
VI. ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ БОИМ ЗА БЪДЕЩЕТО?
,
Софроний Ников
,
ТОМ 25
Един човек е сигурен да живее, ако той е силен да се храни, да работи при дадени условия и се поддържа сам, без да става нужда да прибягва до чужда
помощ
. 2.
Историята има своите велики и мощни закони и животът на народите е напълно подчинен тям. Те са, които издигат бърже и солидно една малка държавица, без да се обръща внимание на нейните ограничени размери; и те са, които разрушават грамадни империи въпреки размерите им. Ето тези закони трябва да знаем и когато ги приложим към нашата страна, да оценим правилно застрашени ли сме, или не, а не само да се боим напусто. Социологията, науката за народите, сравнява един народ с един човек и казва: които закони управляват живота на отделния човек, те също управляват и живота на един цял народ. А те са три: 1.
Един човек е сигурен да живее, ако той е силен да се храни, да работи при дадени условия и се поддържа сам, без да става нужда да прибягва до чужда
помощ
. 2.
Той е така също сигурен, ако, покрай пункт 1 е наследил от родителите си и един здрав организъм и тъй няма вътрешни причини за болести и смърт, и 3. Той трябва и да не стои на пътя на по-силни от него хора, които по пътя на своя необходим живот могат и трябва да го премахнат. Необходимостта е закон. Така също и една нация. Ако тя е силна, преди всичко, да си извоюва свободата и после да я пази при условията, в които се намира; второ, ако тя има жизнеспособен организъм и няма вътрешни причини за развала, и трето, ако тя не стои на пътя на по-силни държави, които по закона на необходимостта на своето съществувание могат да я прегазят, то тя е сигурна за своето съществувание.
към текста >>
Едва ли може да се вземе нейната
помощ
, дадена около Плевен, за отплата на Русия.
от победоносните български войски, когато тези бяха спрени със заповед от правителството. Тогава Сърбия прилича на един клиент, който след като е първоначално заборчлял, на три пъти подир това е прибягвал до нови заеми, за да се подкрепи, но с всеки нов път неговото обвързване е ставало по-пълно и по-пълно, докато вече не може да се освободи от робство. Гърция, също, някога, бе освободена от Русия. Не знаем друг път, но втори път тя беше спасена от Русия в 1897 год., когато Ехтем паша отиваше победоносно към Атина, и трети път на 18 юний 1913 год., когато победоносните български войски бяха спрени. Румъния, и тя още не се е изплатила.
Едва ли може да се вземе нейната
помощ
, дадена около Плевен, за отплата на Русия.
И това, което миналото лято Гърция, Сърбия, Румъния и Турция взеха от нас, без да са ни победили, те го получиха дар от Русия, която с спъването ни си взе своето някога дадено и го раздаде на своите нови протежета. На това обаче казаните четири страни нямат право. Право в международните отношения е само проливаната кръв при победа, а такова нещо те нямат на своя страна. 2. Има ли България здрав и жизнеспособен организъм, следователно, гарантирана ли е от вътрешни бури и вълнения. За да си отговорим на този въпрос ние трябва да разгледаме подробностите на нашия народен живот.
към текста >>
Особено трябва да бъдат похвалени чиновниците по банките; Земеделската банка си въздигна паметник неръкотворен със старателното и успешно повдигане на земеделците и
помагането
им да се отърват от ноктите на лихварите.
- Ние минахме без такива. Нашето училищно дело ние дължим само на нашите домашни учители, и можем да се похвалим, че не стоим ниско в това отношение в сравнение с напредналите културно страни. Голямо количество съоръжения, железници, пристанища, мостове и други, ние дължим само на нашите инженери. И общото мнение е, че нашите железници са построени и много умело и много евтино. Кой повдигна администрацията на страната до това хубаво състояние, ако не нашите чиновници?
Особено трябва да бъдат похвалени чиновниците по банките; Земеделската банка си въздигна паметник неръкотворен със старателното и успешно повдигане на земеделците и
помагането
им да се отърват от ноктите на лихварите.
А офицерството? - не започна ли да се повдига нашата армия именно откак руските офицери си отидоха и нашите "капитанчета" поеха командата? Може би само в църковно отношение има още да се желае; поради царстването на материализма в науката и живота, цялото общество е индиферентно към духовното, затова и трудно се намират млади възвишени сили да се посветят на това най-благородно служение на народа - свещенството. Но и то ще дойде с време. Едностранчивото самообразование на младежта ще извика един ден непременно реакция, и свещеникът ще се яви, за да възпитава.
към текста >>
В това отношение тя много лесно може да постигне целта си с
помощта
на нейните Румъния и Турция.
Тъй е то, когато тя беше благословила Балканската война с умисъл България да бъде разгромена, царят й пропъден и политически подчинена, че когато стана обратното, Русия беше изненадана, и в изненадата не съобрази да поддържа България до Царирад и Галиполи, което беше в полза на нейната вековна политика. Тъй че ние днес не сме под опасност да бъдем направени Задунайска губерния - едно нещастие, защото то би било регрес за нас, които в масата си сме по-културни от Русия. Ние днес сме пазени от Англия и Германия. Нашата опасност днес е по-скоро от страна на Германия. Когато тя използува играта на Русия с една глупава работа за нея - кому да даде Македония, на Сърбия или България - игра, която накара руската дипломация да забрави временно своята мирова политика - и заедно с Англия разделиха в сфери на влияние Турция, тъй че днес България се намира между самата империя (Германия) и новия й пазар, Багдатския велиат - то днес ние сме на пътя на Германия и с нея трябва да отидем доброволно, ако не искаме да ни унищожи.
В това отношение тя много лесно може да постигне целта си с
помощта
на нейните Румъния и Турция.
Но у нас има достатъчно ум да не се изпречваме срещу мощната тевтонска държава, па и ако ли бъдем глътнати, това няма да бъде регрес за нас - ще влезем в по-културна държава. Залъгалката на Русия на Балканите през миналата година доведе грамадно за нея нещастие, но едно велико щастие - споразумение между Англия и Германия по спорните им въпроси в Азия. Тъй че днес Русия наистина срещна двете най-велики сили по пътя си на юг. Русия се стремеше за два изхода за своята търговия - Персийския залив и Дарданелите. По първия Германия и Англия се съгласиха да го пазят, както и по вторите.
към текста >>
Предвид политиката на Австрия ние не само не трябва да се боим от Сърбия, но даже да се готвим да я видим, даже без нашата
помощ
, унищожена или унижена. Гърция?
Румъния не може да бъде експансивна държава; тя няма войска; тя може само да използува условията, за да краде. Да, но и на това му идва края. Нали е тя заплашвана от вътрешни бури? - Тя винаги трябва сега да се бои от обидената България, да не използува като нея момента. Тя този път няма да има за съседка мирната благородна България от 1907 година, през време на миналата селска революция.
Предвид политиката на Австрия ние не само не трябва да се боим от Сърбия, но даже да се готвим да я видим, даже без нашата
помощ
, унищожена или унижена. Гърция?
- тя е по-скоро за оплакване отколкото за боязън. Не само ние нямаме причини да се боим от Румъния, Сърбия и Гърция, защото те са немощни вътрешно (втория закон), а и има Велики Сили, които според политиката си трябва да пазят България, но ние трябва да помним, че тези три държавици ни са длъжни. Те, без да ни победят, ограбиха ни в Букурещ. В тяхната съвест не може да не стои на видно място това тяхно престъпление; както и не може да се изличи от ничие българско сърце чувството на отмъщение към грабителите. И когато историята ще ни сведе до разправии - нещо неизбежно - у българите това чувство ще бъде сила, когато у тяхното съзнание - слабост.
към текста >>
24.
2. КРАТКА ИСТОРИЯ ЗА ЖИВОТА НА ВЕРСКАТА ОБЩНОСТ БЯЛО БРАТСТВО - КЛОН БУРГАС, ЦЕНТРАЛА СОФИЯ
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Човечеството е в последния етап на своята ликвидация с всички стари заблуждения, излизане от тъмната 13-та сфера и навлизане в новата светлина, сфера на братски живот - взаимно
подпомагане
.
Англо-саксонската и Тевтонска раси са в залязване. Идва културата на Славянството, и то ще изпълни своята мисия, за да донесе културата на светлината и всички ония елементи за живота, за да се спаси човечеството от едно ново израждане, което ще му донесе погибел, както е било с изчезналите раси. Мъдрецът казва: "В учението Христово са се давали условия да се приложи в разни времена, чрез западните народи и тия зад океана, но те в лицето на своите управници и водачи общественици с отрицателни възгледи, почнаха с "Библията под мишца" и със силата на техниката и с опожарявания през пепелища на цели села и населения се опитаха да завладеят народите и ги обърнат на роби, а не да ги просвещават и освобождават. С тия деяния на разорение, изиграха последния си коз. Сега вече на Славянството предстои да приложи в света това учение на жертвата, за общо добруване - при свобода, братство, единство, виделина, социална правда, обединение на народите при мир, на равни начала и ще, не ще, ще го приложи, защото време за отлагане няма, а за отменение и дума не може да става.
Човечеството е в последния етап на своята ликвидация с всички стари заблуждения, излизане от тъмната 13-та сфера и навлизане в новата светлина, сфера на братски живот - взаимно
подпомагане
.
Отживя римското право на силата - "Човек за човека е вълк" и дойде Божественото право - "Човек за човека е брат. " В 1898 г. наши приятели от гр. Бургас, по една вътрешна подбуда и под ръководството на Учителя на Бялото Братство г-н Петър Дънов, както тогава са го наричали, са заработили за духовно издигане, чрез пробуждане на българския народ, като са разнасяли духовна просветна литература, каквато се е печатала тогава, като например списание "Виделина" от д-р Георги Миркович и други с духовно просветно съдържание и чрез срещи и разговори, чрез обмена на мисли и опитности, са допринесли твърде много за духовно пробуждане на ония готови души, с които е заработено тогава. Един от най-първите ученици на Учителя г-н Петър Дънов е бил брат Пеню Киров, роден в гр.
към текста >>
встъпил в брак, за да помогне на една страдалческа душа - дух-скиталец, който е молил за
помощ
. 8.
Не желаейки да стреля, когато дружината им получила заповед да влезе в сражение, помолил се - заболява от тежка дизентерия, изпращат го на лечение в болница в гр. Русе, и там го заварва примирието. 6. На 19 годишна възраст - 1887 г. бил одобрен и взет за редовен войник и освободен от военна служба 1890 г. 7. На 27 годишна възраст - 1895 г.
встъпил в брак, за да помогне на една страдалческа душа - дух-скиталец, който е молил за
помощ
. 8.
На 32 годишна възраст - 1900 г. на 23 юлий, неделя, 5 часа сутринта, освободен от греха, е бил спогребан в Христа Господа - е бил облечен от Духът Христов (Учителя) в река Девня, при моста на ж.п. линия при гр. Варна от Духът Христов - от Учителя, наречен Петър Дънов. 9. На 35 годишна възраст, през 1903 г.
към текста >>
В първите години, още при оформяването на кръжока - клон на Братството, членовете в частност и обществото в своя колектив, биваха в разни времена поставяни много зле и подлагани на подигравки от единични и обществени хора, от журналисти, от църковно служители, чрез афорясвания и изключване от църквата, лишаване от църковни, религиозни обреди и тем подобни, които видимо се бояха, че тия нови хора, борещи се и работещи за свободата, за братство и единство, за светлина и всестранна просвета, за жертва, за
подпомагане
слабите и т.н., са опасни хора за тогавашния строй, и вземаха решения да се спре това ново появило се духовно, еретическо движение, подобно на богомилското.
Всички тия напътствия са давани от Учителя и прилагани в живота на учениците Му, често пъти и с Негово лично участие и лично ръководство. Изпълнявани са задачи при обща групова работа по духовен път, за запазване България и българския народ и неговите общественици и разни професии и за общото му преуспяване и за обединение Славянството и пробуждането му в съзнание и свръх-съзнание, за да приеме Любовта Божия - безкористно служение. Работено е за повдигане физическо, умствено и духовно българския народ чрез неговите управници, учители, общественици, проповедници, църковни служители и др., които да работят с любов и безкористно върху народа ни, за да изпълни своята велика мисия, като разсадник на висшите добродетели за цялото човечество, за неговото обединение и спасение. България е "спасителната лодка", чрез Любовта за всички народи. "Силата е в обединението." Ето принципа, който е бил ръководната нишка, цялата дейност на обществото Бяло Братство.
В първите години, още при оформяването на кръжока - клон на Братството, членовете в частност и обществото в своя колектив, биваха в разни времена поставяни много зле и подлагани на подигравки от единични и обществени хора, от журналисти, от църковно служители, чрез афорясвания и изключване от църквата, лишаване от църковни, религиозни обреди и тем подобни, които видимо се бояха, че тия нови хора, борещи се и работещи за свободата, за братство и единство, за светлина и всестранна просвета, за жертва, за
подпомагане
слабите и т.н., са опасни хора за тогавашния строй, и вземаха решения да се спре това ново появило се духовно, еретическо движение, подобно на богомилското.
Тия нови богомили, казваха те, имат за крайна цел комунизирането на обществото - комунален живот, а това не изнасяше нито за дворяните, нито за капиталистите и банкерите и народните смукачи. Не изнасяше за охолно живущите в разкош върху сълзите на онеправданите, угнетените страдал ни души. Ръководната идейна мисъл на Братството е живот на братски начала във всичките му отрасли, при пробудено съзнание и свръх-съзнание за равенство, за свобода, за взаимопомощ, безкористно служение, при най- широко прилагане закона на жертвата. И наистина, от свое егоистично гледище тия гонители бяха прави, защото "крадците и разбойниците" не искат светлина. Егоиста, грубия материалист.
към текста >>
Ръководната идейна мисъл на Братството е живот на братски начала във всичките му отрасли, при пробудено съзнание и свръх-съзнание за равенство, за свобода, за
взаимопомощ
, безкористно служение, при най- широко прилагане закона на жертвата.
България е "спасителната лодка", чрез Любовта за всички народи. "Силата е в обединението." Ето принципа, който е бил ръководната нишка, цялата дейност на обществото Бяло Братство. В първите години, още при оформяването на кръжока - клон на Братството, членовете в частност и обществото в своя колектив, биваха в разни времена поставяни много зле и подлагани на подигравки от единични и обществени хора, от журналисти, от църковно служители, чрез афорясвания и изключване от църквата, лишаване от църковни, религиозни обреди и тем подобни, които видимо се бояха, че тия нови хора, борещи се и работещи за свободата, за братство и единство, за светлина и всестранна просвета, за жертва, за подпомагане слабите и т.н., са опасни хора за тогавашния строй, и вземаха решения да се спре това ново появило се духовно, еретическо движение, подобно на богомилското. Тия нови богомили, казваха те, имат за крайна цел комунизирането на обществото - комунален живот, а това не изнасяше нито за дворяните, нито за капиталистите и банкерите и народните смукачи. Не изнасяше за охолно живущите в разкош върху сълзите на онеправданите, угнетените страдал ни души.
Ръководната идейна мисъл на Братството е живот на братски начала във всичките му отрасли, при пробудено съзнание и свръх-съзнание за равенство, за свобода, за
взаимопомощ
, безкористно служение, при най- широко прилагане закона на жертвата.
И наистина, от свое егоистично гледище тия гонители бяха прави, защото "крадците и разбойниците" не искат светлина. Егоиста, грубия материалист. лакомията, любостежанието и други такива не признават закона на жертвата. Особено тежко бе преследването на Братството през и след 1923 г. до 1929 г.
към текста >>
25.
7 ЯНУАРИ 1927 г. - 31 МАРТ 1927 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Моля Ви за
помощ
, да ми посочите докъде е позволено да се издигне тази душа и какво трябва да й се посочи.
Последователно като ми изпращате Вашия план един ден ще избера някой ъгъл и всичко ще сложа пред себе си. Ще гледам, ще гледам и може би ще почна. Вчера ми дойде идея и започнах донякъде един полет за висините с една възлюблена душа. Да не ми се сърдите. Като че ли свивате вежди.
Моля Ви за
помощ
, да ми посочите докъде е позволено да се издигне тази душа и какво трябва да й се посочи.
Ако успея да го работя (турям си голям срок за това), ще Ви го пратя Вие да се произнесете да живее ли то или не. Ако кажете може да Ви изпратя започнатото, даже ако кажете може и да прекъсна. Лявото ми око ме ужасно боли и ето сега едвам Ви пиша. Трябва често да го затварям, за да премине острата болка, за да чета или пиша. Казах на Учителя, Той ми препоръча старите хубави методи, които вече много пъти опитвах, но за жалост се оказаха само временни подобрения.
към текста >>
На
помощ
, на
помощ
!
Едновременно с това, вярвам че ще получа Вашите редове, на които пак ще Ви отговоря. Каква бе тази феерия снощи в нашия салон? Интересна сцена се наблюдаваше към полунощ! Млади братя и сестри, изпълнили духом градове, паланки и селища, тръбяха по площадите им: „О, Вий, що получавате насъщна храна от „Житното зърно”! Спомнете си малкият Ваш дълг към него!
На
помощ
, на
помощ
!
” И пробудиха се душите в тоя късен час, всеки се запита и опомни, че житното зрънце трябва да се подкрепи, за да даде нов плод. Отлична е идеята, от когото и да е излязла! Колко ще се радвам да видя добрият резултат! Велик трябва да е идеала на всички ни около това списание, наша плът и кръв! Когато ний вложим импулс за неговото преуспяване, ще погледнат на нас и от Небото, а тогава и ония, които получават тая храна ще се възблагодарят и ще споделят благата си с оня, що се грижи за духовното им преуспяване.
към текста >>
Условията за успеха на всички Ви, до колкото ги схванах, може да се изкажат с три думи: хармония, трудолюбие,
взаимнопомощ
.
„Както градина прораствува сеемите в нея, така Господ Йеова ще направи правдата и хвалата да прозябнат пред всичките народи.” Исайя 61; 11. Този стих ни говори за предназначението на новият ни опит със семките. Когато сте разположена, спирайте се пред тях и си изговаряйте тия думи, мислено или гласно. Малко съм виновна, че не взех пред вид какво в този час трябваше да сме в пост; вярвам че и Вий като мен разрешихте въпроса като ще продължите поста от тогава. Доста интересно и сериозно е положението на Вас учащите се.
Условията за успеха на всички Ви, до колкото ги схванах, може да се изкажат с три думи: хармония, трудолюбие,
взаимнопомощ
.
Разтълкувано, това значи да бъдете всички в хармония помежду си, съдействувайки си един другиму с благородни чувства на братя и сестри. Значи също да се трудите повечко в тия малко дни, които Ви делят от изпита, като използувате и минутата свободно време. Що се касае до взаимнопомощта, всеки от Вас притежава различни богатства, които трябва да сподели със съучениците си: който учи по-лесно - ще помага на другите с обяснения, разполагащия с материални средства - ще помага с учебници и други пособия, а богатия с време - ще се нагажда да улеснява времето на другите. Ето, мисля като приложите това, което може да Ви се стори и като частично ограничение или незаслужени жертви, ще можем да разчитаме на добър резултат за всички. Идният четвъртък ще повториме молбата си пред Бога и ще сме с надеждата за добрия успех на всички Ви, защото наистина сте едно цяло в тая област.
към текста >>
Що се касае до
взаимнопомощта
, всеки от Вас притежава различни богатства, които трябва да сподели със съучениците си: който учи по-лесно - ще помага на другите с обяснения, разполагащия с материални средства - ще помага с учебници и други пособия, а богатия с време - ще се нагажда да улеснява времето на другите.
Малко съм виновна, че не взех пред вид какво в този час трябваше да сме в пост; вярвам че и Вий като мен разрешихте въпроса като ще продължите поста от тогава. Доста интересно и сериозно е положението на Вас учащите се. Условията за успеха на всички Ви, до колкото ги схванах, може да се изкажат с три думи: хармония, трудолюбие, взаимнопомощ. Разтълкувано, това значи да бъдете всички в хармония помежду си, съдействувайки си един другиму с благородни чувства на братя и сестри. Значи също да се трудите повечко в тия малко дни, които Ви делят от изпита, като използувате и минутата свободно време.
Що се касае до
взаимнопомощта
, всеки от Вас притежава различни богатства, които трябва да сподели със съучениците си: който учи по-лесно - ще помага на другите с обяснения, разполагащия с материални средства - ще помага с учебници и други пособия, а богатия с време - ще се нагажда да улеснява времето на другите.
Ето, мисля като приложите това, което може да Ви се стори и като частично ограничение или незаслужени жертви, ще можем да разчитаме на добър резултат за всички. Идният четвъртък ще повториме молбата си пред Бога и ще сме с надеждата за добрия успех на всички Ви, защото наистина сте едно цяло в тая област. С това никак не желая да проявя някакъв стремеж да Ви обвързвам с когото и да било! Даденото Ви еднаж от мен обещание, можете да сте уверена, че винаги ще го изпълнявам. По тази причина, не засягам някои доста интересни въпроси, които поставяте в последното Ви писмо; запечатано е вече онова, което бихме си говорили за Коломбо и за Емил.
към текста >>
Колко интересно снощи говори Учителя за важното условие на небесното
помагане
, „всякога общо се помага”.
Ето, всичко което Ви пиша има смисъл за мен, ако намира Вашето съчувствие. Виждате ли колко съм слаба пред Вас? Кажете Вашата дума и ще протекат водни източници за утоляване всяка жаждуща душа! Асавита. П. П. Довечера съм пак точна на поста си в 10 и половина часа; да Ви помоля ли за същото?
Колко интересно снощи говори Учителя за важното условие на небесното
помагане
, „всякога общо се помага”.
После в неделя за значението на засетите семки. Сама се чудя и чудя в това сходство на идеите ни. Съща. 31 МАРТ 1927 г. ПИСМО ОТ АСАВИТА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА: София, 31 март 1927 г. четвъртък Образи, болка, молитва и страдание.
към текста >>
26.
3 АПРИЛ 1927 г. - 5 ЮЛИ 1927 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Виновни сме и двете за сторената грешка и ще трябва да се потрудим с
помощта
на светлината да се яви изчезналото писмо.
ПИСМО ОТ АСАВИТА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА: София, 5 април 1927 г. Хелмира, девице преизбрана...! Няма любов като Божията Любов ! „Стани, свети, защото светлината ти дойде! ” [Исайа 60; 1] Получих писмото Ви, за което много благодаря.
Виновни сме и двете за сторената грешка и ще трябва да се потрудим с
помощта
на светлината да се яви изчезналото писмо.
Трябваше повече предпазливост от Ваша страна и да поставяте по някоя книга върху писмата, защото отсрещния прозорец отражаваше като огледало и навярно е било забелязано, че има нещо оставено. Освен това оставили сте го във време, когато има толкова хора на галерията! Виновна съм и аз, че не Ви предупредих на време. Предполагам, че трима души са поискали да проверят Вашите тайни похождения около прозореца и са направили тая игра, а възможно е и някой съвсем неволно да го е открил. Сега, за да си го получим наново, предлагам довечера в десет и половина часа да направим нашето упражнение извънредно с предназначение да се вразуми похитителя и го остави пак на мястото му.
към текста >>
Те са моята песен, моята празнична дреха, моето съновидение, целуване, другарство,
помощ
, прегръдка.
Никой не знае за тях. Те са моите бисери, бисери на поезията. Те са моите гости. Те са моята трапеза. Те са моята музика.
Те са моята песен, моята празнична дреха, моето съновидение, целуване, другарство,
помощ
, прегръдка.
Коя си ти? Чуваш ли ти тия думи? Ах, колко трябва да мисля! Всичко това трябва да се знае. Април - месецът на пъпките и цветята, на връзващия плод, който трябва да узрее, да узрее.
към текста >>
Срам ме е вече от Вашите
помощи
.
Имаме и други добри учители - всякой се надпреварва да ни помогне, но той е нашия най-мощен умствен двигател. Да, и аз очаквам този ден, когато ще Ви опозная по-добре, свободно ще Ви посещавам с предимство на живата реч, вместо сега - писмовната. Питате ме за материалните ми нужди. О, те са много, но най-належащото сега е таксата. Казаха ми, че мога да си извадя свидетелство за бедност.
Срам ме е вече от Вашите
помощи
.
Записвам си всичко що ми пращате и напълно съм уверена, че всичко ще Ви върна утроено. Казвате, че материалните ми лишения били едно благо за мен. Защо? Природата зорко бди да не живея в излишества. Даже ще приведа един случай от моето детство. Сираче съм.
към текста >>
Но Той наистина им прави такива добрини в най-критичните моменти, че те явно съзнават за свръхестествената
помощ
и действително възпяват по много начини доброто, което ги постига.
Уважавам ония писатели и поети, които със своето творчество могат да засегнат простите души, да пробудят едно сърце към благородни чувства, сърце което не е чувствувало отдавна. Най-после, прилагам Ви и „Добродетелният овчар”. С него сега не се занимавайте; виждам даже известни несъобразности, които са допуснати, но предоставям Вам да ги преработите някога. Особно внимание очаквам да обърнете в описание на природата, тъй като много миниатюрно е засегната от мен. Всякога за това сюжетче имайте пред вид Учителя, как големите светски хора с предубеждение гледат на Него.
Но Той наистина им прави такива добрини в най-критичните моменти, че те явно съзнават за свръхестествената
помощ
и действително възпяват по много начини доброто, което ги постига.
Прочее, на всичко това трябва да се даде форма. А това ще стори Хелмира, майката на нашите деца! За сега, желая да ми пишете впечатленията Ви само от сюжета, по възможност във всички подробности, както бихте мислила след получаването му. Другите работи, които имам приготвени, ще Ви ги пратя след щастливите изпити. Тази страничка Ви пиша след завръщането ми от Изгрев тази заран (3 май).
към текста >>
С малки усилия, вярвам ще може да се постигне това, а то е необходимо за взаимното Ви
подпомагане
.
Или това остава за бъдаще. Радвам се за добрите ви чувства към брат Боев. Той наистина заслужава предаността на душите, при които често се спира да помага. Въобще когато Ви виждам радостна, щастлива съм и аз, а единственото ми желание в такива случаи е да създавате приятности от духовно гледище и за ония, които съдбата е поставила около Вас. В свръзка с това, мисля да Ви изтъкна необходимостта особено сега през време на изпитите да имате възможната пълня хармония с учители и със съучениците Ви.
С малки усилия, вярвам ще може да се постигне това, а то е необходимо за взаимното Ви
подпомагане
.
Използувам случая да Ви предам записаното по последния ни сюжет; това по-скоро е „суров материал”, от който Вий ще се ползувате до колкото Ви е потребно. Едно от определенията на наший дядо „Еделвайс” е това, че е приятел на един от седемте Духове Божии, разпроводени по всичката земя. Неговата скръб е не само, че е неразбран от хората, но и от самото жалко положение на последните. Може да се изнесат няколко не добри отношения между хората (угнетени вдовици, изоставени сирачета, алчност на силните, които с това карма си навличат.) Негово заключение е, че само добрият пример ще научи хората и той предприема своята дейност. Най-после като епилог ще хвърлим един поглед върху резултатите от пребиванието на този дядо сред народа, който става добър и привлича множество добри духове да се заселят между него.
към текста >>
О, Господи, о, музи, елате ми на
помощ
да напиша „Еделвайс”.
Но дали Ви обичам както Рут обичаше Ноемин? Готова ли съм да оставя всичко и да тръгна след Вас и само след Вас? Но кого „презирам” аз? Това не е в характера ми. Че аз съм готова и на най-големия си враг да направя услуга, само да ми се усмихне, само в очите му да видя Бога!
О, Господи, о, музи, елате ми на
помощ
да напиша „Еделвайс”.
Мъченици на миналото, дайте ми завета на своите идеали, дайте ми „мастило” от своята кръв, изтекла по костери и гилотини, за да потопя своето перо в нея и напиша тая книга, която да буди, сгрява и радва човешките създания. Чета за богомилите. Колко интересно - почти всичко тяхно е унищожено. Слабите следи в предания и приказки грижливо са обработени от наши и чужди писатели - проф. Й. Иванов, Досев, проф.
към текста >>
27.
3.4.1. Личността на учителя. реферат 1935-1936 уч. година
,
3.4. Реферати
,
ТОМ 26
Ще се постарая да говоря за общото понятие учител - учителя, който говори по целия свят, обучава деца и юноши; учителя, за който цял свят знае; човекът, който се явява като
помощник
на природата -да развие умът на ученика и да облагороди сърцето му, за да му даде възможност и той да се яви като творческа личност.
Има ли го това пълно единство, тогава можем да кажем, че имаме Личност в пълния смисъл на думата, тогава можем да имаме към него и неговата работа подобающи отношения. Думата ми е тук за личността на учителя. Като кажем учител - веднага по съседство казваме и ученик. Зад учителя стои училището, учениците. Като кажем учител, пред нас може да изпъкне някое частично понятие - за нашия учител, или учители на наши роднини, или пък лицата на наши колеги.
Ще се постарая да говоря за общото понятие учител - учителя, който говори по целия свят, обучава деца и юноши; учителя, за който цял свят знае; човекът, който се явява като
помощник
на природата -да развие умът на ученика и да облагороди сърцето му, за да му даде възможност и той да се яви като творческа личност.
Учителят - това е човек здрав физически и духовно. Ако ученикът трябва да отговаря на тия условия, за да възприема дадено знание, колко повече учителят трябва да бъде такъв, за да може да предаде своите знания, да надделее над множеството спънки, които среща у себе си при преподаването, и спънки у самите свои ученици. Пред тая младежка стихия, пред този мощен порив на нови сили, които искат да се проявят каква крепка и във висша степен хармонична трябва да бъде личността на учителя. Както генералът потънко трябва да изучи военното изкуство, та сигурно да има повече славни победи, въздухоплавателят, художникът - изкуството, за да има поне 2-3 велики произведения, то колко повече учителят трябва потънко, всестранно и дълбоко да се подготви за своя свещен пост, за да се яви като асистент на природата, която е сложила дарбите у човека, а асистентът-учител да се яви на помощ, да подпомогне развитието и проявлението на тия заложби. Знанието е в ученика - где по-дълбоко, где по-плитко скрито.
към текста >>
Както генералът потънко трябва да изучи военното изкуство, та сигурно да има повече славни победи, въздухоплавателят, художникът - изкуството, за да има поне 2-3 велики произведения, то колко повече учителят трябва потънко, всестранно и дълбоко да се подготви за своя свещен пост, за да се яви като асистент на природата, която е сложила дарбите у човека, а асистентът-учител да се яви на
помощ
, да подпомогне развитието и проявлението на тия заложби.
Като кажем учител, пред нас може да изпъкне някое частично понятие - за нашия учител, или учители на наши роднини, или пък лицата на наши колеги. Ще се постарая да говоря за общото понятие учител - учителя, който говори по целия свят, обучава деца и юноши; учителя, за който цял свят знае; човекът, който се явява като помощник на природата -да развие умът на ученика и да облагороди сърцето му, за да му даде възможност и той да се яви като творческа личност. Учителят - това е човек здрав физически и духовно. Ако ученикът трябва да отговаря на тия условия, за да възприема дадено знание, колко повече учителят трябва да бъде такъв, за да може да предаде своите знания, да надделее над множеството спънки, които среща у себе си при преподаването, и спънки у самите свои ученици. Пред тая младежка стихия, пред този мощен порив на нови сили, които искат да се проявят каква крепка и във висша степен хармонична трябва да бъде личността на учителя.
Както генералът потънко трябва да изучи военното изкуство, та сигурно да има повече славни победи, въздухоплавателят, художникът - изкуството, за да има поне 2-3 велики произведения, то колко повече учителят трябва потънко, всестранно и дълбоко да се подготви за своя свещен пост, за да се яви като асистент на природата, която е сложила дарбите у човека, а асистентът-учител да се яви на
помощ
, да подпомогне развитието и проявлението на тия заложби.
Знанието е в ученика - где по-дълбоко, где по-плитко скрито. Ти, учителю, трябва да му бабуваш на тия способности, както казват гърците - didaskalos mitrikes... О, колко велик си ти, учителю, в своята дребна наглед творческа работа. Или по-право казано - колко велик ти можеш да бъдеш! Но за да се явиш на сцената като такъв велик помагач на човечеството какво сам ти трябва да бъдеш! Как дълбоко трябва ти да си свързан с делото, на което си се посветил!
към текста >>
Не примерът ли, който дадоха нам Априлов, Палаузов, Филаретов, Фотинов и др., които не само училища отвориха, но и сърца и джобове отвориха за
подпомагане
своите сънародници.
Тогава нека да го потърсим. Като Паисия, ние ще прегледаме сия историйка - нашата и ще намерим не един от възвишена учителска служба - работа между народа. Кое накара Софроний Врачански да препише Паисиевата история? - Примерът на Паисия. - Кое накара първите откриватели на класни училища?
Не примерът ли, който дадоха нам Априлов, Палаузов, Филаретов, Фотинов и др., които не само училища отвориха, но и сърца и джобове отвориха за
подпомагане
своите сънародници.
Пак в историята се споменава този многозначителен факт - Априлов, бидейки изпърво гъркоман, живеейки с гърци, видя голямото родолюбив у гърците и голямото тяхно самопожертвование за обществени работи. Той взе пример и поука от тях и даде подтик за същото в своето отечество. Велико е въздействието на примерът и учителят не трябва да забравя това. какво той мисли, какво той прави, всичко служи за пример и поука. Той никога не може да скрие това, защото то радиира от него - то е неговата вътрешна светлина, която го издава.
към текста >>
28.
42. Човек и Бог / Пламен. - В: Братство, Севлиево. Г. 15, бр. 298, 1.11.1942, с. 1.
,
VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”
,
ТОМ 30
Трябва да го помним и трябва да поставяме в действие този закон винаги, когато се намираме изненадани и
безпомощни
пред събития и факти, които нашите слаби, човешки сили не са в състояние да преодолеят.
Какво може да направи, каква роля може да изиграе в направлението на събитията, които като че ли по някаква сляпа и неотменна необходимост се развиват пред неговия озадачен поглед? Човек, човешките сили и възможности могат да бъдат слаби, нищожни, но те могат също така да бъдат огромни. Сравнявайки човека с Бога, ний бихме могли да кажем: „Човек е нищо, а Бог е всичко." Но това „нищо" може да стане нещо, това „нищо" може да стане много, когато се свърже с Бога. Човешката сила зависи от връзката на човека с Бога. Трябва да знаем това.
Трябва да го помним и трябва да поставяме в действие този закон винаги, когато се намираме изненадани и
безпомощни
пред събития и факти, които нашите слаби, човешки сили не са в състояние да преодолеят.
Това, което ние не можем да направим, Бог може да го направи. Това което ние сами не можем да направим, Бог чрез нас може да го направи. Това, което изглежда трудно и невъзможно за човека, когато той е сам. когато той уповава само на своите собствени, човешки сили. е напълно възможно, лесно и достъпно за Бога в човека.
към текста >>
ако не призоват на
помощ
божествения дух, ако не се свържат с Бога.
когато той уповава само на своите собствени, човешки сили. е напълно възможно, лесно и достъпно за Бога в човека. Във времена като днешните, хората, които живеят с вярата в действителността и във върховенството на Духа, не трябва да уповават само на своите собствени сили. Защото те не могат да направят нищо, ако воюват, ако действуват сами. Те не могат да постигнат целта си.
ако не призоват на
помощ
божествения дух, ако не се свържат с Бога.
Днес великият категоричен императив на Доброто представя пред будните хора задачи, които не могат да бъдат разрешени само с човешки сили. Днес ние сме изправени пред и всред събития и възможности, които ни засягат и които само непрестанната будност и връзка с Духа могат да отклонят, да смекчат или да превърнат в добро. Днес, а също така и занапред, още дълги години, ние ще се намираме пред съдбоносни събития, които ще са готови всеки момент да се разразят като градоносен облак върху нас като личности, като народ и върху цялото човечество. Тези събития могат да бъдат резултат на тъй наричаните „слепи" природни сили, или на „съзнателните" обществени сили. И в единия и в другия случай, обаче, само непрестанната будност, само непрестанната връзка с духа на будните люде, ще може да ни спаси като колектив, за да можем да минем невредими или поне с най-малко загуби през огъня на изпитанията.
към текста >>
Затова трябва да повикаме на
помощ
Бога.
Днес, а също така и занапред, още дълги години, ние ще се намираме пред съдбоносни събития, които ще са готови всеки момент да се разразят като градоносен облак върху нас като личности, като народ и върху цялото човечество. Тези събития могат да бъдат резултат на тъй наричаните „слепи" природни сили, или на „съзнателните" обществени сили. И в единия и в другия случай, обаче, само непрестанната будност, само непрестанната връзка с духа на будните люде, ще може да ни спаси като колектив, за да можем да минем невредими или поне с най-малко загуби през огъня на изпитанията. Ето защо, наложително е да призовем Бога. Ние днес не можем сами да разрешим задачата си - толкова тя е огромна, тежка, страшна.
Затова трябва да повикаме на
помощ
Бога.
Трябва да се молим. Днес за днес, ние сме може би най-облагодетелствуваната от Провидението, най-запазената под крилото на Бога страна, ако не в целия свят, то поне в Европа. Тъкмо затова, обаче, ний трябва непрестанно да бъдем будни и да се молим, както за себе си, така и за другите. Ний трябва да оценим и да разберем както трябва този факт, това наше благоприятно ^ донякъде привилегировано положение. Ний трябва да благодарим.
към текста >>
Мир и братско разбирателство, сътрудничество и
подпомагане
и безболезнено изживяване на всякакви настоящи и предстоящи кризи от нашия собствен народ.
Ний трябва да оценим и да разберем както трябва този факт, това наше благоприятно ^ донякъде привилегировано положение. Ний трябва да благодарим. Ний трябва да благодарим само на Бога и на Неговите истински служители в страната ни за нашата закрила, и трябва да изразим тази си благодарност в молитва за спасението на света, на цялото човечество от злините, които го обгръщат и които го заплашват за в бъдеще. Има една мисъл, има една идея, има една молитва, която никога не трябва да излиза из умовете, която никога не трябва да слиза от устните на духовно будните люде: мир и братство между всички народи на земята. Мир и братство в средите на всеки отделен народ.
Мир и братско разбирателство, сътрудничество и
подпомагане
и безболезнено изживяване на всякакви настоящи и предстоящи кризи от нашия собствен народ.
Има неща, за които човешките сили са недостатъчни. Ние трябва да призовем Бога Да се молим. За себе си и за другите. За нашия народ и за цялото човечество: Да избегнем злото и изпитанията, които могат да бъдат избегнати. А това, което е неизбежно, което трябва да стане и не може да не стане- нека то стане така, че през всичкото време ние и нашия народ да чувствуваме над себе си крилото на Бога.
към текста >>
29.
2.6.3.2. Унията (1860-1863) и Драган Цанков - ръководителя на движението.
,
,
ТОМ 35
Тук той отново изразява дълбока признателност към полската нация „за братските симпатии, които тя не е престанала да... свидетелствува” на българите, изтъква
помощта
й в борбата на своя народ за отхвърляне на фенерското иго.
Обявяването на Йосиф Соколски за миллет баши създава престиж на българска униатска община, доказва официално наличността на българи в Османската империя. Но макар и въодушевен, изпълнен с надежди от тези първи успехи, Цанков далеч не счита, че трябва да предостави на времето очакваната протекция над българския народ. Сега от свое име и от името на Й. Соколски той изпраща специален „Адрес на българите до княз Чарториски”, (публикуван по-късно във вестник „Свобода”). Този документ показва ясно, че негов автор е в същност Цанков, защото немислимо би било на крайно ограничения дядо Йосиф да си приписва подобно съавторство.
Тук той отново изразява дълбока признателност към полската нация „за братските симпатии, които тя не е престанала да... свидетелствува” на българите, изтъква
помощта
й в борбата на своя народ за отхвърляне на фенерското иго.
Ръководен от прозападната си ориентация по църковния въпрос и в съгласие с концепциите на Чарториски, Цанков подчертава: „Не само кръвта ни свързва днес, княже, с полската нация, а също религията и всички политически симпатии. Ние си простряхме ръцете към този Запад, гдето вий ни показвахте винаги нашето спасение.” Адресът, страстен зов към ръководителя на полската емигрантска централа в Париж - „наш естествен посредник”, - разкрива целенасочените му усилия чрез Чарториски да се осигурят външните фактори - Турция, Франция, Англия, за обезпечаване успеха на българската църковно-национална борба, горещо призовава за съдействие „България... да стъпи в пътя на прогреса”. Така, както преди подписването на акта за унията, така и след като тя е вече факт, ползувайки гъвкаво и прагматично религията, той предприема официални постъпки, насочени към спечелване на могъщи съюзници в борбата за извоюване на църковна самостоятелност, за признаване и утвърждаване на българската нация. Не случайно в този пореден документ на своята начална международна дейност Цанков призовава княз Чарториски за съдействие и пред правителството на Великобритания. Английската дипломация с цел да бъде подровено руското влияние в Турция заема положителна позиция към българското църковно движение.
към текста >>
Отправен е и апел към католиците във Франция за
подпомагане
на българското униатското движение.
Във връзка с постъпките на Цанков княз Чарториски, който счита, че привличането на българския народ към съюз с Римската църква е в интерес на полската емиграция, действително се застъпва за униатското движение. Император Наполеон III лично отправя крупно дарение за българска униатска църква, оценявана като важен фактор в борбата на западните сили срещу руското влияние на Балканите. По настояване на френския външен министър Тунел в началото на 1861 г. в Париж е създаден „Комитет за католическо съединение с България” начело с граф Богюс, в който княгиня Чарториска играе особено активна роля. За да улеснят издаването на Цанковия вестник - проводник на френско влияние - и за обзавеждане на униатски църкви членовете на комитета се задължават да внасят ежегодни вноски.
Отправен е и апел към католиците във Франция за
подпомагане
на българското униатското движение.
Изобщо в Западна Европа се вдига голям шум около българската уния. Особена активност проявяват френски и полски автори. Българската тема се налага като една от най-интересните във френския печат. Бързо се появяват няколко книги, изследвания, редица публикации, статии и пр. Независимо че се води от позициите на католицизма, тази пропагандна кампания има своя обективен резултат - популяризиране пред външния свят в такива широки размери, както никога дотогава, на поробената и забравена вече няколко века българска народност.
към текста >>
Цанков се обръща от името на група „съединени” българи към Йосиф Щросмайер, изтъкнат славянофил, епископ на Срем и Босна, основател на Югославската академия в Загреб, като му съобщава, че новата българска униатска община се нуждае от
помощ
-морална и веществена.
Българската тема се налага като една от най-интересните във френския печат. Бързо се появяват няколко книги, изследвания, редица публикации, статии и пр. Независимо че се води от позициите на католицизма, тази пропагандна кампания има своя обективен резултат - популяризиране пред външния свят в такива широки размери, както никога дотогава, на поробената и забравена вече няколко века българска народност. С цел по-нататъшното развитие на униатското движение, необходимо според Цанков за приобщаване на българския народ към високите материални и духовни постижения на напредналите западни държави, той се стреми да разширява контактите на новата „съединена” църква с видни обществени дейци в Европа. Така още в началото на 1861 г.
Цанков се обръща от името на група „съединени” българи към Йосиф Щросмайер, изтъкнат славянофил, епископ на Срем и Босна, основател на Югославската академия в Загреб, като му съобщава, че новата българска униатска община се нуждае от
помощ
-морална и веществена.
Горещ привърженик на унията, Щросмайер вижда в нея политическо средство за разпространение на католицизма, фактор за сближение с хърватите, който може да послужи на българския народ - от една страна, за преодоляване на гръцката опасност, а, от друга - за да стане участник във всички ония блага, на които Западна Европа се радва. Ето защо Щросмайер изразява активно симпатиите си към българската уния - разпорежда се да бъде подпомогната с книги за негова сметка, заема се лично да издържа български младежи в Загребската семинария и пр. Във връзка с отношенията Цанков - Щросмайер следва да бъде упоменато едно писмо, съхранявано в архива на Стефан Веркович, което съдържа наставления, изпратени от сремския епископ до издателя на вестник „България” относно разпространението на унията в Македония. Проф. Ив. Шишманов след редица проучвания стига до извода, че този документ е в същност апокриф с цел да бъдат злепоставени Цанков и Щросмайер.
към текста >>
Вдъхновявани от идеята за единство на поробените славянски народи, поляците-емигранти продължават да участвуват в
помощната
акция, особено при събирането на средства за финансирането на вестник „България”.
Ето защо Щросмайер изразява активно симпатиите си към българската уния - разпорежда се да бъде подпомогната с книги за негова сметка, заема се лично да издържа български младежи в Загребската семинария и пр. Във връзка с отношенията Цанков - Щросмайер следва да бъде упоменато едно писмо, съхранявано в архива на Стефан Веркович, което съдържа наставления, изпратени от сремския епископ до издателя на вестник „България” относно разпространението на унията в Македония. Проф. Ив. Шишманов след редица проучвания стига до извода, че този документ е в същност апокриф с цел да бъдат злепоставени Цанков и Щросмайер. Съдействието, оказвано от заинтересованите фактори на българската уния, се засилва.
Вдъхновявани от идеята за единство на поробените славянски народи, поляците-емигранти продължават да участвуват в
помощната
акция, особено при събирането на средства за финансирането на вестник „България”.
Цанков ползува рационално унията и за да осигури издръжката на свои сънародници в чуждестранни училища. Въодушевен от желание за създаване на високо образовани кадри, нужни на поробената родина, чрез застъпничеството му отпътуват над 20 български младежи за Рим, Париж, Загреб, Бейрут, където постъпват в различни учебни заведения. Той с признателност подчертава активното покровителство, упражнявано от полската емиграция и по-специално от генерал Замойски над младите българи, учещи се във френската столица. Необикновената бързина, с която турското правителство признава новата униатска църква, големият отзвук на българската уния в западния печат оказват своето въздействие. Броят на „съединените” българи нараства - в Пловдив и в редица други селища, но далеч не от религиозни съображения.
към текста >>
Като чуват от българин тези обещания, малкотърновчани изготвят документ, че приемат унията, надявайки се с
помощта
на този „папа”, под чието име се подписват да подобрят положението си.
Броят на „съединените” българи нараства - в Пловдив и в редица други селища, но далеч не от религиозни съображения. От значение за престижа на униатската община в Цариград се явява също фактът, че тя издавала тескерета и други документи 5-6 пъти по-евтино, отколкото патриаршията и българската община. В своята пропаганда за унията Цанков изтъква предвижданите от него облекчения в тежкото социално положение на българския народ. Така при агитацията си сред малкотърновчани той красноречиво посочва, че ще получат изгоди от католицизма - ще спечелят покровителството на западните посланици, ще се избавят от притесненията на чорбаджиите, ще добият права пред Високата порта. Пояснено е, че вместо користолюбивото гръцко духовенство те ще имат свои свещеници, а църковното богослужение ще се извършва на майчиния им език.
Като чуват от българин тези обещания, малкотърновчани изготвят документ, че приемат унията, надявайки се с
помощта
на този „папа”, под чието име се подписват да подобрят положението си.
Изобщо там, където по места се сблъскват със съпротивата на патриаршията и не намират подкрепа от руска страна, българите заплашват, че ще прибягнат до върховенството на папата. Случаят с Кукуш, който чрез уния с католическата църква успява да наложи искането си за български митрополит, подхранва надеждите. Движението за приобщаване към главенството на Римската църква обаче само външно изглеждало монолитно. В същност от първия ден на унията между нейните привърженици започват дезертирания, още повече, че част от последователите й се включват в движението поради чисто лични интереси. Това особено се отнася до свещениците, привлечени от миражите за бърз просперитет.
към текста >>
След като Лобанов, който прави запитване в Петербург дали да прехвърли
помощта
, отпускана за „Цариградски вестник”, върху „България”, но получава отговор, че това не може да стане без повод, по предложение на руския посланик Цанков дори прекъсва издаването на своя орган в края на септември 1861 г.
Той приема сумата да бъде намалена и използува тези средства, за да уреди дългове по издаването на в. „България” и неизплатени суми на униатските свещеници, за които се чувствува отговорен. Стъпките назад от унията, показателни за зигзагообразната линия, която следва, за разочарование в прозападния курс, са свързани с тенденцията му отново да търси руската опора. Докато през 1857 г., разколебан за известно време в избрания път, си дава оставката от Бебекското френско училище, сега Цанков даже изявява желание да предостави вестника си на русите. Нещо повече.
След като Лобанов, който прави запитване в Петербург дали да прехвърли
помощта
, отпускана за „Цариградски вестник”, върху „България”, но получава отговор, че това не може да стане без повод, по предложение на руския посланик Цанков дори прекъсва издаването на своя орган в края на септември 1861 г.
Наскоро след отиването си в Трявна, понеже не се разбира с местните първенци, Цанков напуска града и се премества в Търново. Но и тук той се сблъсква с враждебното отношение на чорбаджиите. Невъзмутим от трудностите обаче, преизпълнен със стремеж за културното възраждане на народа, той се залавя да организира читалище. „Като беши Цанкоф в градът ни и са трудеши да направи читалище на един ноф хан, както и беха започнали да са сабират младежите около негу, като видеха това по первите ни граждани..., нигу одобриха и са сабраха... и утидоха при пашъта и му доказаха устно, чи нещат г. Цанкова да стои в градът ни, а пашъта тос час привика г.
към текста >>
Но заставен от търновския паша да напусне града, той поема обратно към турската столица и решава да възобнови вестника си с
помощта
на българите, а в случай че му бъде отказано, да прибегне отново до съдействието на лазаристите.
Цанкова и заповяда му да излези от градът ни...” - съобщава един съвременник. Това враждебно отношение на търновските първенци към него се дължи както на униатската му дейност, така и на ожесточената критика, която отправя чрез вестника си към чорбаджийството като институция. Затова именно търновските първенци се стремят да осуетят разпространението на неговия орган в Търново, както това беше вече отбелязано. Въпреки спънките, които среща, Цанков успява да открие читалище - първото в старата българска престолнина, да го снабди с книги и вестници. Новопоявилото се просветно огнище предизвиква жив интерес, засилва жаждата за знания особено сред младежите.
Но заставен от търновския паша да напусне града, той поема обратно към турската столица и решава да възобнови вестника си с
помощта
на българите, а в случай че му бъде отказано, да прибегне отново до съдействието на лазаристите.
По пътя към Цариград Цанков посещава Казанлък, където от цялата пловдивска област през 1861 г. унията постига най-значителен успех -привлечени били 250 души. Съобразно големия си стремеж за създаване на колкото се може повече български учебни заведения той още преди това си посещение в града действува заедно с поляка Климент Пшевлоцки да бъде открито там униатско училище. Инициативата се осъществява. Училището, отворено през същата 1861 г.
към текста >>
с 80 ученика, получава по-късно специална
помощ
от Фондацията на източните училища в Париж.
По пътя към Цариград Цанков посещава Казанлък, където от цялата пловдивска област през 1861 г. унията постига най-значителен успех -привлечени били 250 души. Съобразно големия си стремеж за създаване на колкото се може повече български учебни заведения той още преди това си посещение в града действува заедно с поляка Климент Пшевлоцки да бъде открито там униатско училище. Инициативата се осъществява. Училището, отворено през същата 1861 г.
с 80 ученика, получава по-късно специална
помощ
от Фондацията на източните училища в Париж.
В края на 1861 г. Цанков пристига и в Стара Загора, но към малката група местни „съединени българи” не успява да привлече нови униати. И тук наред с униатската си дейност, както във всички градове, където минава, той не оставя на заден план другия голям въпрос, с който живее, или по-точно проблемите, които най-неразривно свързва с целите на унията - българското културно възраждане. Така в Стара Загора той посещава взаимното училище, където „остава доста дълго време”. „Останало ми е в паметта - си спомня Атанас Илиев, тогава ученик, - че той препоръча на учителя да преподава българска история... по учебника на Д.
към текста >>
Мисионерът ги уверява, че предстои изпращането на сума за материалното
подпомагане
на българоуниатите, че за същата цел във Франция е направена подписка.
Той обаче както през цялото време на срещата, така и сега мълчи. След миг на колебание за тях не остава вече никакво съмнение какво иска да им внуши и единодушно заявяват, че не приемат направеното предложение. Отстоявайки националния характер на униатската църква и запазването на източния обред, Цанков многократно обяснява, че възраженията му не са конкретно срещу личността на Малчински, а защото българският народ никога не ще приеме духовен началник чужденец. Що се отнася до искането за българско духовенство, разяснява, че е настояване изобщо на униатите, а не само негово лично схващане. При срещата си с Емануел д’Алзон131, който пристига от Париж идеологически да ръководи католическата пропаганда в отношението й към унията като папски пратеник, той му представя група най-видни български еснафи.
Мисионерът ги уверява, че предстои изпращането на сума за материалното
подпомагане
на българоуниатите, че за същата цел във Франция е направена подписка.
Същевременно дава обещание да бъде осигурено образование на техните деца, не пропуска да подчертае и донесените одежди за източния обред. Но в отговор посетителите му „заявяват, че веднага желаят национален кпир.” Според папския представител те всички говорили по внушение на Цанков. Преговорите продължават и вечерта същия ден. Придружаващите Цанков този път двама българи съобщават, че 25,000 семейства в Сливен са готови да приемат унията, ако им се даде за духовен глава техен сънародник. Д’Алзон, който сутринта се аргументира, че турския външен министър Аали паша няма да приеме никой от българите за високия сан, сега прибягва до други мотиви, че е нужно време, за да се подготви българско духовенство, че в момента няма нито един просветен свещник.
към текста >>
За архимандрит Методи Кусевич, който впоследствие чрез блъфа с унията цели предизвикването на руската
помощ
, той ще отбележи само, че духовник се заема да я осъществи.
Несъмнено обективната преценка за Цанкова в случая трябва да се определи от критерия униатското движение, което той възглавява, съдействува ли за решаването на църковно-националния ни въпрос или не. Тактиката му за свързване на българската църква с католицизма, която той ще назове по-късно „идея, внушена от отчаянието”, не следва да се обяснява единствено с неговата прозападна ориентация през този период. Това означава да бъде игнорирана противоречивата и маневрена линия, която той следва в униатското движение. Така не само редицата податки от преговорите му с руското посолство, но най-вече стъпките му назад от унията, когато търсеше руската опора, разкриват лавирането, двойната насоченост на тактическия му ход: от една страна, първият явен аспект, изразен чрез широка пропаганда, визираше спечелването на френското политическо покровителство върху българската църковно-национална борба, а, от друга, вторият - само загатнат, едвам доловим, за който липсват директни изявления на Цанков, именно защото преследването му изключваше каквато и да е декларативност - предвиждаше посредством опасността от унията активизиране на руската дипломация. Подчертаната сдържаност относно тази втора насоченост на своята тактика Цанков проявява и по-късно, когато към нея, макар при други условия, българските патриоти отново ще прибягнат.
За архимандрит Методи Кусевич, който впоследствие чрез блъфа с унията цели предизвикването на руската
помощ
, той ще отбележи само, че духовник се заема да я осъществи.
„Друго беше моето - изтъква по този повод Цанков широките прерогативи на политиката. - Аз бях светско, политическо лице.” Документите свидетелствуват, че от тази дейност на Цанков през 1860-1863 г., а именно поради униатската заплаха, която той създаде, последва непосредствено положителен отзвук - раздвижването на руската дипломация. То е симптом за бъдеща преориентация на Русия към българската църковно-национална борба. По този начин се стигна до важни положителни резултати от униатското движение: 1. Политическия ход на Цанков с унията допринася българският народ да намери отново традиционната си опора в близкоизточната политика на Русия за благоприятно решаване на църковния въпрос.
към текста >>
30.
2.17. Трите робства на българите: политическо - от турците, духовно - от гърците, чорбаджийско - от погьрчените българи
,
,
ТОМ 35
Българинът не смееше да се обърне за
помощ
към никого, защото нямаше кой да го чуе и да пожелае да му помогне, и затова търпеше всичко с голямо негодувание.
Дълбокият мрак на невежеството се разпростря по целия български хоризонт. От този общ потоп с голям риск се спасиха малко български манастири, в които съществува богослужение на славянски език, свещената писменост за българите и малки остатъци от извършеното от нашите прадеди, както и хрисовулите на българските царе, запазени с голям труд от благоговейните монаси от унищожителния поток на фанариотските йезуитски архиереи. 6. Всичко това даваше по-голяма сигурност на турците и те спокойно и без всякакъв страх си служеха с честта, имота, вярата, с децата и живота на народа така, както си искаха. Защото голямото невежество превръща човека в животно, прави го роб, а робството го поставя в реда на животните, да чувствува само физически нужди, които той едва задоволява, и то твърде мизерно. Впрочем такъв народ какво ли би могъл да направи в подобни случаи?!
Българинът не смееше да се обърне за
помощ
към никого, защото нямаше кой да го чуе и да пожелае да му помогне, и затова търпеше всичко с голямо негодувание.
Това състояние на нещата на нашия народ окуражи лошите человеци да вършат явно различните си злодеяния. Фанариотските владици, като имаха за пример варварската турска власт, се надпреварваха един друг, за да я надминат. Те не вършеха нищо друго, освен да грабят всичко, каквото им позволяваше съвестта и позволяваха обстоятелствата. Те продаваха всичко свещено и дори свещенодействията, шпионираха словесното си паство и зломисляха против семейната му любов и спокойствие. Те се намесваха във всички частни спорове и особено се стараеха да сложат ръка на всичките работи на християните, уреждайки всичко в духа и системата на фанариотизма.
към текста >>
Започнаха да основават различни търговски компании, да разширяват търговските си връзки с останалите просветени християнски народи; събираха парични
помощи
за построяване на редовни училища; помагаха на младежи да учат в университетите на просветните народи в Италия, Франция, Германия... А нашият народ поради непримиримата си омраза към тираните турци не обръщаше внимание на нищо и за друго не се грижеше, но силно желаеше да съдействува с всички средства за съвършеното изгонване на станалия им омразен турски народ.
Това разклащане е започнало от 1770 г. и се засилва все повече и подхранва добрите надежди. Трофеите, отнесени от руската царица Екатерина II, изгубването на някои провинции в Азия и Европа, междуособните войни сред турските паши, отричането от Корана на всякаква просвета, развитието и големият успех, постигнат от човешкият разум през XVIII в., всичко това подхранва добрите надежди между всички християни и особено между тези от Европейска Турция за едно по-скорошно и щастливо бъдеще. 17. В онова време сред гърците бе основан комитет, който спечели много привърженици и сред нашия български народ. Така по-големите и по-развитите християнски народи почнаха да мислят за пълното си избавление от непоносимата турска власт.
Започнаха да основават различни търговски компании, да разширяват търговските си връзки с останалите просветени християнски народи; събираха парични
помощи
за построяване на редовни училища; помагаха на младежи да учат в университетите на просветните народи в Италия, Франция, Германия... А нашият народ поради непримиримата си омраза към тираните турци не обръщаше внимание на нищо и за друго не се грижеше, но силно желаеше да съдействува с всички средства за съвършеното изгонване на станалия им омразен турски народ.
За българина е приятно да слуша да се говори против турците и подкрепя онези, които обикалят и говорят между народа, че турската държава скоро ще се сгромоляса. Всички копнеят за падането на Турция, след което ще настъпи подобрение на положението на християните. Те казваха: Нека Турция се махне от средата ни, та всички християнски народи да се възползуват от общите блага с братско равенство,. 18а. И наистина тогава изчезнаха национализмът, благородството, споровете и исканията на градските първенци. Всички имаха един общ символ - честния кръст, и един общ лозунг - „Сражавай се за вярата и за отечеството”.
към текста >>
Също посредством Владиците онези гръцки градове, които се занимават със строеж или ремонт на църкви и училища, получават големи и богати
помощи
от българите.
По този начин ограбват нашия нещастен и човеколюбив народ и се връщат у дома си пълни с пари. 29. С препоръка и молба за служба при владиката идват и развратните синове на техните приятели. И те веднага биват назначавани или като учители на българската младеж, или като певци в храмовете. И това се върши за тяхното обогатяване. Посредством Владиците издателите на гръцките книги, без значение с какво съдържание са тези книги, намират купувачи сред българите.
Също посредством Владиците онези гръцки градове, които се занимават със строеж или ремонт на църкви и училища, получават големи и богати
помощи
от българите.
Известно е, че Божи гроб и сега се поддържа преди всичко от българите. Никой от поклонниците не е видял грък да е дал няколкостотин гроша, докато българите дават всичко, каквото имат. И какво да се каже? България за гърците е неизчерпаем източник на блага, каквито те никога не са получавали от своите сънародници. Като си служат с всевъзможни средства за свое обогатяван, Владиците ежегодно изпрашат по няколко пъти в родината големи суми, а след смъртта си оставят още по-големи средства, натрупани с несправедливост, злоупотреби и грабежи, за да бъдат разделени между техните сродници.
към текста >>
Нека някой ми каже каква
помощ
гърците са дали на България за построяването на църква или училище или за
подпомагането
на някой нещастен българин?
България за гърците е неизчерпаем източник на блага, каквито те никога не са получавали от своите сънародници. Като си служат с всевъзможни средства за свое обогатяван, Владиците ежегодно изпрашат по няколко пъти в родината големи суми, а след смъртта си оставят още по-големи средства, натрупани с несправедливост, злоупотреби и грабежи, за да бъдат разделени между техните сродници. Затова гърците са справедливи, когато казват, че религията и духовенство са ги спасили. 30. Срещу всичките тези блага, с които са се ползували и ползуват гърците, какво ли са дали на българите? Каквото евреите на Христа: вместо манна - жлъчка, вместо любов - кръст, на който ежедневно разпъват българския народ.
Нека някой ми каже каква
помощ
гърците са дали на България за построяването на църква или училище или за
подпомагането
на някой нещастен българин?
Кой грък е помогнал с нещо при издаването на някоя българска книжка? Никой. И нека някой ми каже, че аз лъжа. А днес освен отделни лица и гръцките вестници в своите колони непрекъснато публикуват статии против България с различни заглавия. Дори техните прочути професори от катедрите хвърлят най-ядовити стрели и много често ни обсипват с всичките проклятия на света. Самият аз често пъти съм слушал и виждал и в Атина, и в много други градове, и в събранията на гърци да се говори против нас, българите. 31.
към текста >>
Дори владиката с
помощта
на цариградските си приятели издействува неговото заточение.
Роден в Псоматия (Цариград), той бе възпитаван в патриаршията, невежа и твърде безнравствен юноша, надменен и без да споменавам най-обикновените му пороци, присъщи на всички владици, ще отбележа особената му страст да преследва нашето духовенство. Неговите служители през време на обиколката му из епархията яздеха поповете. Пресен пример имаме в лицето на свещеника от с. Златарица, когото владишкия писар Костаки караше да го пренася през реките. Той още преследва игумена на Лясковския манастир Максим, мъж добродетелен и уважаван от всички, за това, че не се съгласил да го пренесе през реката.
Дори владиката с
помощта
на цариградските си приятели издействува неговото заточение.
Но по божието благоволение той се спаси в Белград (Сърбия). За това заточение нямаше никаква сериозна причина и то стана за удоволствие на владиката, който искаше да покаже своята власт. VII. Пловдивският митрополит Никифор е роден на о-в Митилена. Той е неграмотен човек и положи много усилия да забрани в Пловдивското училище да се преподават други предмети освен октоих и псалтир. За това той много често ми говореше, когато през 1828 г.
към текста >>
Тази постъпка на пашата накара множеството да се вдигне на крак и с
помощта
на австрийския представител след много молби и протести да успее да освободи арестуваните.
Но владиката посредством шпиони научи за това съвещание и се яви преде управителя (а той беше ренегат от гръцки произход) и наклевети гражданите в това, че те устройвали събрания против властта. Тогава валията изпрати в събранието на народа свои доверени хора. Народът обаче не се разотиде, а като се събра около тях вкуп, се представи на управителя, на когото каза всичко и го помоли да им помогне, тъй като владиката бе станал вече нетърпим. Пашата обаче нареди множеството да се разотиде и при него да останат само няколко представители, с които да говори. Но народът, като се разотиде, той веднага арестува останалите.
Тази постъпка на пашата накара множеството да се вдигне на крак и с
помощта
на австрийския представител след много молби и протести да успее да освободи арестуваните.
Но владиката не млъкна. Той отново измисли нещо, което се оказа по-опасно от първото. На управителя митрополитът донесе, че народът се готви за въстание, за която цел има събрано много оръжие и муниции. Тази клевета отново застави една голяма група от 500 човека да се яви при пашата в крепостта и да настоява да се ограничат действията на владиката. Но пашата, като се споразумя предварително с владиката, нареди да затворят вратите на крепостта и да започнат да бият народа.
към текста >>
Защото, ако може циганите да стават попове, тогава и българите могат да бъдат ръкополагани за владици.” Проклетият владика не се задоволи само с това, но с
помощта
на един турчин на име Мандраджиолу съдействува за убийството на първенеца Хаджиолу.
Но когато народът на Търново се оплака от своя владика на султан Абдул Меджид и успя да го прогони, ловчанският от страх да не се случи и с него същото повика един от чорбаджиите, който се казва Хаджиолу, на когото предаде само 2000 гроша от посочената по-горе сума. Но два дни след това, като научи, че за търновски владика е назначен серският Атанасий, повика същия този чорбаджия и му поиска парите обратно. За да не му ги даде, той го излъга, че парите вече са изпратени в Свищов и на други места за закупуване на материал. В неделя по време на литургия, когато свещеникът споменаваше, както и друг път, по време на великия вход името на архиерея, владиката се обърна към народа и извика високо: „Слушайте! Владици-гърци се споменуват, а не българи.
Защото, ако може циганите да стават попове, тогава и българите могат да бъдат ръкополагани за владици.” Проклетият владика не се задоволи само с това, но с
помощта
на един турчин на име Мандраджиолу съдействува за убийството на първенеца Хаджиолу.
Турчинът извърши убийството, като се преструваше на луд и минаваше през християнската махала, където уби и няколко други българи. Управителят, като научи за станалото и понеже знаеше предварително за всичко това, преструваше се, че търси убиеца, но че не може да го хване, а през това време той свободно обикаляше из епархията необезпокояван от никого, като заплашваше народа. Можем да съобщим много неща и за охридския владика, но понеже вестникът „Народен приятел” публикува една статия против него, нея ще съобщим тук буквално. „Едва гр. Серес се отърва от прочутия си владика, на когото беззаконията стигнаха до Патриаршията, друг град, Охрид, започна да страда от друг, по всичко по-лош владика на име Йосиф, който поради позорните му дела е изгонен от три епархии.
към текста >>
На нашия миролюбив, милостив и силен самодържец султан Абдул Меджид покорни слуги и верни поданици.” Като научи с
помощта
на своите шпиони, че това прошение е предадено на самия султан от страна на целия ни народ и със знанието на самия генерал Грамбер, Патриаршията се смути, но благодарение на интригите, коварството и
помощта
на своите силни приятели в турското правителство успя да направи така, че прошението да остане без всякакво последствие.
Такива са нашите едноплеменни и едноезични архиереи, защото в напредъка и в нравственото издигане на народа ни или, по-добре да се каже, на тяхното паство се намира тясно свързано и тяхното щастие. Само те искрено се интересуват от силното царство на Ваше Величество, защото всяко обществено вълнение е опасно и за самите тях. Следователно само те единствено са полезни да управляват Вашите покорни, поверени на тях поданици, като ги упътват и със слово, и със своето благочестиво и доблестно поведение към бога, към полагаемата вярност и покорност пред своя владетел и към братска любов, за да се върви и спокойно по пътя на спасението. Ние, покорните и верните поданици на Ваше Величество, представяме това на Вашата бащинска доброта, като молим горещо да изпълните всичко това изцяло, за да се изкоренят за в бъдеще толкова многото причини за негодуване и самата несправедливост. Всеблагият и всемогъщ бог да благослови и ощастливи всичките Ви благородни намерения, да Ви надари с дълговечен, славен и щастлив живот и да подчини под Вашите крака всеки враг и неприятел.
На нашия миролюбив, милостив и силен самодържец султан Абдул Меджид покорни слуги и верни поданици.” Като научи с
помощта
на своите шпиони, че това прошение е предадено на самия султан от страна на целия ни народ и със знанието на самия генерал Грамбер, Патриаршията се смути, но благодарение на интригите, коварството и
помощта
на своите силни приятели в турското правителство успя да направи така, че прошението да остане без всякакво последствие.
към текста >>
31.
3.6.3. Приготовленията по изселването на сливенци.
,
,
ТОМ 35
И тъй, почти всички сливенци, провинени в
помагане
на русите, в отмъщения и обири над турците, а най-вече, в готвено възстание срещу тях, с узнаването, че русите се оттеглят от България и я оставят неосвободена, трябвало да изберат едно от двете: предишно робство с риск за живот и имот - или преселване.
3.6.3. ПРИГОТОВЛЕНИЯТА ПО ИЗСЕЛВАНЕТО НА СЛИВЕНЦИ В: Табаков, Стефан. Опит за история на град Сливен. Т. 2, Политически, духовен и икономически вървеж на сливенци от старо време до днес. София: К-т Историята на гр. Сливен, 1924, с. 136-139.
И тъй, почти всички сливенци, провинени в
помагане
на русите, в отмъщения и обири над турците, а най-вече, в готвено възстание срещу тях, с узнаването, че русите се оттеглят от България и я оставят неосвободена, трябвало да изберат едно от двете: предишно робство с риск за живот и имот - или преселване.
Навикнали цели десет месеца и половина на свобода, сливенци мъчно можаха да се примирят с повръщане към стария ред, който в такъв случай щеше да се почувствува по-тежък. Ето защо, мнозинството на града решава да удари зад Дунава и примижи пред оставени роднини и близки, пред имоти и огнища, - пред люлката на своето минало. По тоя път Сливен, като „столица на румелийските българи”, както се изразява Слейд, повлича след себе си по-голямата част от населението на югоизточна България. Мнозина погрешно вярват, че дошлите под Балкана руси са истински виновници за преселването или по-специално-те са подбуждали сливенци и др. българи да се преселват в Русия.
към текста >>
Султан Махмуд обещал парична
помощ
и други улеснения на тия, които ще се върнат.
Той бил Вълчан Чорбаджи, търговец на кебета и др. вълнени изделия в Цариград. Когато му известили, че султана го вика, той изтръпнал. Тъй или инак, Вълчан разбрал от думите на султана, че не е извикан да отговаря с главата си за преселването на сливенци, но за молба да убеди сливенци да не се преселват. Но било вече късно, защото сливенци тръгнали.
Султан Махмуд обещал парична
помощ
и други улеснения на тия, които ще се върнат.
Разправя се, че сам Вълчан Чорбаджи е бил изпратен с още двама висши турски чиновници, да убеждават сливенци из Влашко да се върнат в родината си. Вълчан Чорбаджи е имал възможност да обясни лично на султана причините на сливенското преселване и се възползувал от тоя случая да извоюва позволение да се доправи сливенската черква „Св. Димитър“, да се намалят злоупотребленията в събирането на данъците и да се унищожи обичая, според който някои сливенци по краищата на града били задължени да берат шербет с крина и да правят от него бимберис. Този шербет, както се спомена и по-рано, се събирал вместо данък. Растял е в голямо количество по Хамам-Баир, а най-вече около днешната градска градина, което място, почти в гористо състояние се е наричало Шербетлик.
към текста >>
НАГОРЕ